Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово




НазваниеIsbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово
страница2/60
Дата публикации20.06.2013
Размер8.08 Mb.
ТипДокументы
lit-yaz.ru > Журналистика > Документы
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

Боен марш

на личния състав в летище Узунджово

(50-те и 60-те години)
Узунджовски рай
Нека слуша всеки кой не знай

как се служи в непознат край.
Припев: Без театър, без градини,

само грохот на машини,

Узунджовски рай.
В Графа взели са решение

и привели в изпълнение.
Припев: Кой накажат най-сурово

пращат го в Узунджово

за назидание

(за наказание – втория път)
На дежурство кюмюр нямаме

и в строя много чакаме.
Припев: В щаба там се съвещават

за нас пет пари не дават,

ние чакаме.
Ако полка е по-предвидлив,

батальона малко услужлив
Припев: Службата ни ще е песен,

щото имаме чудесен

боен колектив.
Автор – малкия Каменчо,
техник на самолет, а впоследствие и пилот

Предговор

Историята на военните летища е тясно свързана със създаването на българската военна авиация в края на ХIХ век.

Първото военно летище у нас е една поляна в северната част на жп гара София. Базирането на самолетите и обслужващия персонал с необходимите средства за подготовка на летателната дейност от гледна точка на бойното є използване и безопасността на полетите става на тези поляни – подходящи за летища. Непрекъснатото оборудване с постоянно усъвършенствани наземни средства за ръководене и управление на полетите и бойните действия летищата станаха модерни, съвременни.

Тази книга отразява основните моменти от създаването и развитието на пограничното летище Узунджово, Хасковско, намиращо се в Югоизточна България. Тя се състои от три части:

^ Първа част – Исторически очерк. Отразява с факти и документи хронологията в развитието на всички поделения и служби, базирани на летището от неговото създаване до ликвидирането му (закриване през 2002 г.): 21-ви изтребителен авиационен полк (21 иап), 81-ви отделен авиотехнически батальон (81 ОАТБ), 21-ви отделен батальон за радио- и светотехническо осигуряване (21 ОБРСТО) и службите.

^ Втора част – Узунджовци за себе си. Отразява по-съществените събития при: нови видове подготовки, участие в учения, кацане на грунд, на чужди летища у нас и в чужбина, курсове за усвояване на нови самолети, полети на малки и пределно малки височини над суша и море, участие във въздушни паради, художествена самодейност, футболни срещи, интересни случки в полет, при подтоговка на авиационната техника за полети, във въздуха и на земята, из всестранния войскови живот с изобилен снимков материал.

^ Трета част – Командири и началници за узунджовци. Отразява събития и оценка за колектива на летище Узунджово от командири и началници, заемали отговорни длъжности в Командването на ПВО и ВВС.

Авторският колектив изказва своята благодарност на ветераните и офицерите на ВВС, предоставили текстови и снимков материал за написването на тази книга и на спонсорите – наши приятели, благодарение на които тя бе издадена.

Поднасяме своите извинения към уважаемите читатели за някои непълноти в отразяването на събития от историята на нашето летище, както и в изброяването на поименния състав на летци, техници, специалисти и военнонаемни служители (граждански лица) от поделенията и службите поради недостатъчна информация към момента на създаването на очерка.
* * *

Уважаеми читателю,

Дългоочакваната книга “Нашето летище Узунджово” вече е пред Вас. Тя се чете с интерес, защото е написана с голяма любов от узунджовски летци, техници, инженери, офицери, старшини, сержанти, волнонаемни служители/граждански лица и работниците от помощното стопанство, осигуряващи с екологично чисто мляко и месо, млечни и месни продукти хранителния блок и блоковите жилища – живи участници и свидетели при създаването, укрепването и развитието на нашето мило, скъпо и родно погранично летище Узунджово до неговото закриване (ликвидиране) през 2002 г.

В онзи труден период през 50-те и 60-те години на миналия век, когато всичко започвахме от началото, от нулата, в студ и пек, на открито, с младежки ентусиазъм, на работните стоянки, в кабините на самолетите и на средствата за осигуряване, проявявахме героизъм при изпълнението на поставените ни задачи в името на високопатриотичната цел – защитата на въздушните граници на нашето Отечество – Народна Република България.

Това отлично го разбират и знаят не само тези, които се дишали специфичния мирис на керосина, а всички, целия личен състав отдаваше младежките си сили, знания и опит като един здрав и сплотен боен колектив. Ето откъде летецът – малкия Каменчо се е вдъхновил, за да напише и композира закачливата песничка
...без театър, без градини,

само грохот на машини,

^ Узунджовски рай...
станала боен марш на летище Узунджово и тананикана от личния състав на всички наши летища.

Очакваме Вашите бележки и допълнения на адрес:

Марин Георгиев Трайков, 1592 София, ж.к. “Дружба”, бл. 103, ет. 3, ап. 15, тел. 02/978 41 85, GSM 0885 521 626

Тази книга освен история е познание за поколения след нас.

На добър час!
20.06.2008 г. о.з. полк. инж. Марин Георгиев Трайков,

гр. София ЗК по ИАС на 21 иап – летище Узунджово,

зам.-гл. инж. на авиацията при ПВО и ВВС

Първа част
^ Исторически очерк
Узунджовци няма да забравят летище Узунджово
Васил Димов е роден на 6 август 1938 г. в Узунджово. След завършване на основното си образование в родното си село завършва икономически техникум в Хасково. Постъпва във ВНВУ “В. Левски”, но по здравословни причини прекъсва. По-късно довършва тримесечната школа за запасни офицери във Враца – командир на радиозавод, а след това и парашутния батальон в Пловдив в групата за специално предназначение към МНО. Работил е в Околийския комитет на ДСНМ и в Окръжния комитет на комсомола като отговорник за съвместната работа с армейската младеж, после в Окръжния комитет на партията, където също продължава да контактува отблизо с командването на нашето летище. През 70-те години е на работа в бившия Съветски съюз, където продължава обучението си и завършва икономика в Ташкентския институт и политически науки в Москва.

Съвместната му работа с офицерите от летище Узунджово започва почти от самото начало на неговото функциониране. Отблизо работи с капитан Агаин, полковник Енчев, Чернев, Ковачев, по-късно с Киселков, Павлов и други.

Сега като пенсионер живее в родното си село и се стреми да участва активно в обществено-политическия живот на село Узунджово и град Хасково.

В края на 90-те години учредяват в Узунджово дружество на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Авиоклуб, носещ името на първия офицер, излетял с реактивен съветски самолет МиГ, капитан Стоян Велков. Като председател се стреми да поддържа близки връзки с общинското и областното ръководство на запасните офицери и сержанти в Хасково и с Авиоклуба в областния град и да развива активна и системна дейност в Узунджово. Почти ежедневни са връзките му с живеещите в Узунджово офицери и сержанти като полковник Видин Ковачев, Стоил Костов, Милчо Йотов и други, сержантите Атанас Ленев, Емил Шаренков, Георги Бойчев и др., които участват активно в обществено-политическия живот на селото на пенсионерската организация. Те и всички останали военнослужещи в Узунджово с дейността си, с отношението си към семейство, близки и роднини, с доброжелателния си характер се ползват с голям авторитет и уважение сред цялото население.

Горд е с миналото и настоящето на родното историческо Узунджово, добило своята голяма известност далеч зад пределите на България с провеждането на знаменития Узунджовски панаир, просъществувал няколко века и допринесъл много за българското възраждане. Липсва му нашето летище, но с поставянето на самолет в центъра на Узунджово и преместването на паметната плоча с имената на загиналите летци ще бъде утеха и сладък спомен за всички узунджовци и преминаващите през селото българи и чужденци.

Всеки узунджовец, всеки живял и работил в Узунджово или докоснал се до Узунджово има пълното основание да крачи гордо из родната земя българска, из Европа и света.
* * *

Моето родно историческо Узунджово се намира на десетина километра от десния бряг на река Марица и на същото разстояние северно от областния град Хасково. Селото е разположено върху продълговата, много плодородна черноземна почва, обградено от север и запад с ниски възвишения, по които през 60-те години потекоха изкуствени реки от язовир “Тракиец”. Обработваемата площ е над 30 000 декара, а с горите и пасбищата надхвърля 60 000. През годините на уедреното кооперативно земеделие, в резултат на трудолюбивите и находчиви узунджовци получаваха високи добиви, на високомеханизираното и поливно земеделие, използващо най-съвременните постижения на науката и агротехниката, узунджовци получаваха високи добиви от почти всички земеделски култури, непознати дотогава в района и страната. Особено прочуто стана Узунджово с отглеждането на хиляди декара памук през петдесетте години на миналия век, където заработиха първите комбайни и тази култура изцяло беше механизирана. Впоследствие беше нужен тютюн – от бялото злато се преминава към жълтото. Тогава по-голяма част се засяваше с “Виржиния” – култура, която също беше изцяло механизирана и се получаваха много високи добиви.Наши механизатори и специалисти със своите кооперативни машини години наред оказваха практическа помощ на далечна приятелска Куба, където отглеждат същия тютюн. Високи добиви получаваха селяните в кооперативните блокове и в личните им стопанства от царевицата, цвеклото, зеленчуковите растения, житото. Значими резултати имахме и от хилядите глави едър и дребен рогат добитък в ТКЗС и в личния сектор. За съжаление, в последните години двете земеделски кооперации преустановиха дейността си. повечето от плодородната земя пустее, отглежданите култури се сведоха до 3–4, от които добивите са ниски, животните намаляха много. дано дойдат отново благоприятни години за възхода на узунджовското земеделие – гордост за Хасковския край на България.

Моето родно село Узунджово е известно далеч зад пределите на България още от древността. Тук са намирани сечива и предмети още от преди идването на траките. Тогава селото е носило названието Макроливада, Вирово и др. Днешното име “Узунджово” е дадено от турските завоеватели, настанили се по българските земи. На техен език означава дълго, продълговато равно поле. В средата на миналия век е имало предложение да се преименува в Памуково, но е надделял здравият разум, защото голямата му известност е от времето на прочутия Узунджовски панаир.

В землището на Узунджово е минавала границата между България и Византия. През него са преминавали многобройните участници в кръстоносните походи. До скоро имаше останки от центрелния калдъръмен път, направен от големи плоски камъни, донесени неизвестно откъде, който е свързвал Европа с Азия и Африка, минаващ точно на трасето, където беше военното летище. Магистралата, която беше проектирана преди десетилетия и сега се строи към Свиленград, ще минава на два километра северно от Узунджово.

През ХVI век Великият везир Синап паша, преминавайки със свитата си през Узунджовското поле правилно преценил почти идеалното разположение на мястото на Узунджово като средище между София и Истанбул, река Дунав и Бяло и Червено море, отпуснал от държавната хазна 40 000 златни гроша, като заповядал да бъдат построени за бъдещия голям панаир на империята огромна джамия на мястото на малкия християнски храм “Света Богородица”, керван сарай на два етажа – горния с одаи за богатите търговци и приземния за конете и камилите им, имарет – административна сграда, Капълъ чарши – като днешната в Истанбул и други постройки. Везирът е заселил 50 турски семейства от вътрешността на Дели ормана, на които е дал много земя и пълни права да се разпореждат като господари с всичко, в това число и над местното българско население, което е било задължено безропотно да се подчинява на исканията и желанията на новозаселниците.

Трябва да се знае, че в Узунджово далеч преди падането на България и другите балкански страни под турско робство се е провеждал неколкодневен пазар, посещаван от хора от Влашко и Хърватско, Одринско и Солунско, Скопско и Молдавско и от други близки и далечни земи.

С построяването на панаирните сгради след приключването на усилената земеделска работа ежегодно в продължение на 40-те дни се е свиквал, провеждал панаир, който все повече се разраства, посещаван от търговци и клиенти от цялата Османска империя, от далечен Китай и Индия, от много азиатски и африкански страни, които са идвали с кервани от камили. Европейските търговци са идвали с кервани, теглени от коне.

Със специален Султански документ Узунджово е обявено като селище на кадия. Тогава и впоследствие, когато е станало дума за Хасково къде се намира, отговорът е бил: “Там, близо до Узунджово.”

Търговците и посетителите, идващи от три континента, са очаквали всяка година дните на панаира с голямо желание и са го посещавали с небивал интерес, защото са продавали изгодно своите стоки и са закупували нужните им стоки също при изгодни условия, срещали са се с роднини и приятели и са се веселели радостно, с удоволствие в една екзотична, неповторима за онова време обстановка. Многобройни хумористи и музиканти, илюзионисти и циркаджии са създавали необичайна за времето си приятна и весела обстановка, население и наслада за участниците в панаира, за да забравят поне за дни трудностите, несгодите и лишенията на тогавашния нелек живот и да се заредят с енергия и оптимизъм до следващата панаирна година. В отделни дни на панаира са се събирали между 50 и 100 хиляди души от десетки националности, които въпреки различните езици, на които са си говорили, те се разбирали добре, имало е образцов ред. Всеки търговец е поддържал завидна даже за наше време чистота (макар че не е имало като днешните служби), за да привлича купувачите към своя магазин или сергия.

Знаменитият Узунджовски панаир е играл важна роля за развитието на занаятите в империята и особено сред славянските и български земи, за съхранение и издигане на националния дух на българина, вярата му, че свободата рано или късно ще дойде.

Тук многократно са идвали и са си давали среща Константин Фотинов, Добри Чинтулов, Найден Геров Георги Сава Раковски, Хаджи Димитър, Петко Славейков, Васил Левски и много други възрожденски и църковни деятели и революционери. Освен помежду си нашите възрожденци са се срещали и с руски, германски и други консули и видни държавници и търговци от онова време, главно от европейските страни, готови да ни помогнат. От узунджовския панаир е закупувано и нужното оръжие, муниции и други материали, нужни за освободителното дело. През 1860 година на панаира представители на над 50 селища от страната подписват ПРОШЕНИЕ до султана относно църковния въпрос с настояване да бъде решен в полза на българското население.

В началото на петдесетте години на миналия век, изхождайки от равното поле и важното месторазположение на узунджовското землище, започва строителството на първото модерно летище, където да кацат и излитат реактивни самолети. Летище Узунджово се намира в Югоизточна България на северна ширина 41°58ў30І и западна дължина 25°34ў49І и надморска височина 179 метра. Впоследствие на западния портал имаше аерогара за граждански полети и за минути се стигаше до Пловдив и София. Тогава новосъздаденото ТКЗС (макар и с малкото техника, с която разполагаше) и трудолюбивите и амбициозни узунджовци с желание участваха с доброволен труд в строителството на летището. Ние като ученици също сме ходили на бригади по разчистване на различните обекти и вършехме работа, която беше по силите ни. А в зимните снеговити дни (тогава снегът падаше в ноември и се вдигаше в март) много селяни със закритите кооперативни камиони отиваха на летището и изхвърляха с лопати снега от пистата, защото техниката по почистването на летището не достигаше в първите години.

Дружбата и приятелството между гостоприемните узунджовци и пристигащите първи летци и военнослужещи (а впоследствие и с останалите) започва още от първия ден на идването им в Узунджово.

Много селяни с желание и пословичното им гостоприемство, останало им като наследство от панаира, предоставиха домовете си за семействата на летците и другите военнослужещи. Дошлите от различните краища на България военнослужещи, все млади образовани хора с активна гражданска позиция, се включиха дейно в обществено-политическия живот на селото, в което новопостроеното читалище (основано в далечната 1898 г.) развиваше голяма културно-масова дейност. Младите офицери Видин Ковачев и Здравко Горов (впоследствие също узунджовски зет) и още няколко войници първи се включиха в танцовия колектив, а в следващите години и много други активно участваха в различните самодейни и спортни състави на селото. Те спомогнаха художествената самодейност и спортът да се активизират и издигнат на качествено ново равнище, като с резултатите и изявите на различните състави печелеха редовно първите места в районите и много републикански прегледи и състезания. Многократни и системни бяха съвместните спортни прояви и тези на художествената самодейност между армейската и селска младеж. Съвременните срещи, свързани с патриотичното и родолюбиво възпитание, танцовите забави и другите увеселителни и развлекателни мероприятия действаха възпитателно върху всички нас и изграждаха здрав морал и чистосърдечни човешки отношения.

Десетки наши съселяни намираха подходяща сигурна и високоплатена работа в летището и неговото помощно стопанство. Сега вече като пенсионери с най-хубави чувства и спомени говорят за саздадените добри трудови и приятелски взаимоотношения по време на работа и в почивните дни.

Военното градче, в което живееха семействата със своята цялостно изградена инфраструктура, беше гордост и за узунджовци. Спомням си като представител на Околийския комитет на ДСНМ и отговарящ за работата с армейската младеж многократно съм присъствал на различни културно-масови и спортни мероприятия в “гарадока”; колко жизненост, веселие, оптимизъм имаше в лицата на всички, как младите, неопитни, но грижовни майки с невръстните си дечица безгрижно и радостно си живееха, общуваха помежду си, помагаха си, бяха щастливи.

Над 40 ученолюбиви и трудолюбиви узунджовки се задомиха за офицери и сержанти. И всички бракове излязоха сполучливи и щастливи. Задружно и сговорно живееха, а сега повечето от тях живеят в различни селища на родината ни.

Първата военна сватба беше на младия офицер Ванчо Живков, който се сгодява за Кана Атанасова и беше радост за всички узунджовци и военнослужещи. Втората сватба е на ст. л-т Йовко Костов Божинов от Бургас, взел за съпруга Николина Дончева...

Тринадесетата поред сватба, направена през 1956 година на традиционния селски събор (летния Ивановден – 21 май) е на активния участник в селската художествена самодейност ст. л-т Видин Стоянов Ковачев от Вакарел, Софийско, впоследствие командир на самостоятелния батальон и служител в Министерството на отбраната – София. Той сключва граждански брак със Станка Койнова, една от личните моми на Узунджово, също работила в администрацията на поделението. И двамата след пенсионирането си оставят столицата и се завръщат там, откъдето са започнали. Ремонтирали и обновили дома и двора, те произвеждат почти всичко нужно за семейството си и изпращат дори на младите в София чиста екологична продукция. В отношенията си с хората са дружелюбни и се радват на тяхното всеобщо уважение.

В Узунджово живеят след пенсионирането си полковниците Видин Ковачев, Стоил Костов, Станчо Гвоздейков, Милчо Йотов, Колю Чирпанлията, Иван Чапкънов, сержантите Георги Бойчев, Емил Шеренков, Георги Костов и Иван Колев – завеждащ финансова служба и в нашето летище е преминала цялата му трудова дейност.

В селото си останаха военнослужещите узунджовци Атанас Ленев, Ванчо Божинов, Данчо Генев, Жеко Николов, Райко Георгиев, Недялко Тодоров, Стойчо Георгиев и Антон Краев, които още продължават да се трудят в личните си стопанства и също се радват на добър авторитет и уважение сред цялото население.

Негативната страна на Узунджово и узунджовци беше, че с проектирането на магистралата, заради летището от съображения за сигурност за страната, тя не мина по стария римски друм непосредствено до селото, а сега строителството є се осъществява недалеч от Узунджово.

Узунджовци никога няма да забравят 12 април 1953 година, когато капитан Стоян Велков (впоследствие генерал и командващ ПВО и ВВС на НРБ) извърши първия полет със самолет МиГ. В първите месеци полетите на съветските реактивни самолети дразнеха узунджовци и плашеха животните, но впоследствие свикнахме с грохота им и като че ли днес ни липсват.

Нашето дружество на запасните офицери и сержанти от запаса и разерва и нашият авиоклуб, носещи името на тенерал Велков, в който членуват 30 души, се готвим по достоен начин да посрещнем и отбележим 55-годишнината на летище Узунджово през 2008 година, както и 100-годишнината на нашия Съюз през тази година.

Към дружеството имаме създадени и “Клуб на жените” с председател Станка Ковачева, в който членуват съпругите на бившите офицери и сержанти.

Всяка година с желание участваме в подготовката и провеждането на традиционната среща на офицерите, сержантите и военнослужещите в летище Узунджово. Снимките, които изпращам, са от тазгодишната среща, проведена през април в уютния ресторант на тенискортовете в местността Кената гр. Хасково.

През декември 2006 г. на събрание на дружеството и Авиоклуба изградихме инициативен комитет за подготовка и честването на 55-годишнината на нашето летище. За почетен представител сме поканили кмета на община Хасково инж. Георги Иванов, който произхожда от заможен земеделски узунджовски род.

Направили сме постъпки самолетът, намиращ се на западния портал, да кацне в центъра на Узунджово, както и плочата с имената на скъпите за всички ни загинали летци, а също и експонатите от военния музей. В началото на 80-те години в Узунджово оформихме и открихме първия в България Музей на пазарите, панаирите и търговия­та по българските земи. Логично и редно е двата музея да бъдат на едно място, за да показват славната, богатата история на Узунджово, днешна и бъдеща гордост на неговите родолюбиви жители.
Юли, 2007 г. ^ Васил Димов

с. Узунджово
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

Похожие:

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconПоследний шанс
Аст, Астрель, Полиграфиздат; Москва; 2010; isbn 978-5-17-063119-3, 978-5-271-31294-6, 978-5-4215-1450-3

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconДуглас Коупленд Похитители жвачки «Коупленд Д. «Похитители жвачки»»
Аст, аст москва; М.; 2009; isbn 978-5-17-060629-0, 978-5-403-01631-5, 978-5-17-053717-4, 978-5-403-01630-8

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconНовые поступления книг за сентябрь 2013 года 20
Концепции современного естествознания [Текст] : учебник для вузов / В. М. Найдыш. 3-е изд., перераб и доп. Москва : Альфа-м : Инфра-М,...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconСписок литературы алексеев, С. П. Сто рассказов из русской истории...
Алексеев, С. П. Сто рассказов из русской истории / Сергей Алексеев. – М. Астрель, 2010. – 254, [1] с. – (Гражданско-патриотическая...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconОбязательная литература
Гладуэлл, Малькольм Озарение. Сила мгновенных решений (Blink: The Power of Thinking Without Thinking) isbn 978-5-9614-1110-2, 978-5-9614-1279-6;...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconОбязательная литература
Гладуэлл, Малькольм Озарение. Сила мгновенных решений (Blink: The Power of Thinking Without Thinking) isbn 978-5-9614-1110-2, 978-5-9614-1279-6;...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconБоу «Фроловская основная общеобразовательная школа»
Повести. Рассказы. [Текст] / В. П. Астафьев. М. Дрофа : Вече, 2002. 512 с. (Библиотека отечественной классической художественной...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово icon«Бесполезен как роза»: Бахрах-М; Самара; 2011 isbn 978-5-94648-090-1, 978-82-02-28514-2
«Бесполезен как роза» продолжает и тему, и историю… Эта книга, как и первая, «написана кровью»

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconН. А. Гурьева; [худож. А. П. Голованов]. Санкт-Петербург : Паритет,...
Знакомство с природой России : времена года: [для младшего школьного возраста] / Н. А. Гурьева; [худож. А. П. Голованов]. Санкт-Петербург...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconReview Серия «Идеи, которые работают»
«Идеи, которые работают») isbn 978-5-9614-0754-9 (рус.) Isbn 1-57851-805-9 (англ.)



Образовательный материал



При копировании материала укажите ссылку © 2013
контакты
lit-yaz.ru
главная страница