Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово




НазваниеIsbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово
страница4/60
Дата публикации20.06.2013
Размер8.08 Mb.
ТипДокументы
lit-yaz.ru > Журналистика > Документы
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

ст. л-т Лазар Велев Нинев – Цинцара

Писмото на съпругата на ст. л-т Лазар Велев Нинев до зам.-командира на 21-ви иап Коста Иванов Стамболиев:
Др. Стамболиев,

С Лазар сме от едно село Петревене, Ловешко, живеещи на една улица и един набор бяхме. Учехме заедно до VI клас в гимназията в гр. Луковит. Но той напусна в Луковит училището, тъй като често влизаше в пререкания с учителката по френски език, а те се изразяваха в неговия хумор спрямо нея, която бе останка от умиращата буржоазия.

Лазар замина за с. Телиш да учи в 7 и 8 клас – гимназия, тук именно влизайки в контакт с военните от ВВС у него се поражда мисълта, като завърши, да отиде в редовете на БНА – като учи за летец. Често пъти, връщайки се в събота и неделя от Телиш в село, той ми разправяше как по цели дни, когато е имало полети, е напускал класната стая под предлог, че е болен и е отивал около тревистата писта, лягал е на земята с часове и следял в захлас излитащите и кацащи самолети. След завършване на гимназията Лазар бе на работа в гр. Луковит в ОК на РМС като културно-просветник. През есента отиде в БНА като курсант-летец, така се сбъдна неговата мечта. Ех, как се радваше на хубавите курсантски дрехи, как чисто и огладен ходеше, той бе гордостта на село, друг нямаше летец.

Лазар обичаше професията си. Това ми е дало повод да твърдя, защото когато си отивахме в отпуск на село, той винаги носеше в джоба си две малки метални самолетчета и винаги ги показваше на момчурляците, въртеше ги в ръцете си и казваше как лети във въздуха със самолета. Искаше поне един да стане пилот от родовете ни. Често повтаряше аз син няма да имам да го направя летец – не знам защо казваше така, не само пред младите, но и пред старите от рода ни.

Една вечер през есента късно се връщахме в “гарадока”, карайки в количката нашата малка дъщеричка, изведнъж Лазар спря, зяпна нагоре и каза: “Стой, булка! Я виж горе високо сред звездите каква звезда се движи, знаеш ли какво е това нещо – то е първият изкуствен спътник на земята, пуснат днес на 4.Х.1957 г. от братушките. Е, няма да е далече времето, когато с такава звезда-кораб ще излети човек в космоса пак от братушките, дано бъдем живи свидетели за тоя ден.” Но уви, Лазар не дочака този момент да чуе от космоса незабравимият глас на Гагарин.

Лазар беше човек с весел нрав, отличаваше се със своя хумор измежду останалите. Още като младеж той участваше във вечеринки, с чиито средства се правеха колети за фронта, подпомагаха се войнишки семейства, организации и т. н. Като семейство в “гарадока” Лазар пак си беше веселяк, неговата усмивка и комично лице не угасваха, закачаше се с мъжете, жените, та дори и децата – тях много обичаше.

Често пъти нашите близки, а те не бяха малко в селото, градът и “гарадока” ме питаха: “Я кажи, Цинцарке, Лазар и вкъщи ли така приказва на теб и детето все на смях, имало ли е момент да бъде сериозен.” Аз им отговарях, че такъв си е от дете и такъв ще си остане в живота – веселяк, не знам само в самолета кога лети дали там е сериозен, или не!!!

Лазар обичаше хората, той не беше надменен ни като младеж, ни като офицер. Той беше душата в компанията. Обичаше да седне с мъжете на лула тютюн или пък на чаша питие и там, на мъжки приказки, пак каже нещо – да бъде весела компанията, той имаше благ характер.
05.IV.1985 г. С уважение:

Плевен Цонка Нинева

^ Ставри Стоянов. Летците, които пристигаха да ги обучаваме, бяха от Деловия, от моя випуск и дори по-възрастни. Едни бяха летели на ЛАЗ-7, други на ЯК-9. Вълков, Пейчев, Жулев и аз бяхме основните инструктори, на които зачислиха по две групи. А първоначално в поделението имаше три или четири ЯК-17. Режимът на работа бе много напрегнат. На предварителната подготовка използвахме схеми и макети, създадени от нас.

В една от моите групи бе и Лазар Велев Нинев – Цинцара, а при Дело бе Ничев. След време първият загина в полет по кръга, а вторият при полет в сложни условия.

Лазар Нинев бе колоритна личност. От него навярно би станал отличен артист, художник или поет. Но времето бе такова, че точно тогава бяха нужни хора за армията. И се подбираше най-доброто и преданото на народната власт. Облаците на войната бяха надвиснали над Китай и Корея. И, разбира се, бе нужно да се създаде силна авиация.

Та характерно за Лазар бе, че имаше насоченост към художественото слово. Веднъж да прочете стихотворение и вече го знаеше. Но виж някои данни от инструкцията за полетите така и не можа да усвои. Един ден имаме радиотехника и гледам Нинев, наведен над тетрадката си, пише ли пише. Зачудих се откъде така се е запалил, когато не бе така старателен по тази подготовка. А то се оказа, че съставял кръстословица, в която търсел как да съчетае прякорите на летците от поделението. После я украси с винетки, с излитащ самолет...

^ Пенко Цочев Ничев
Кап. Пенко Цочев Ничев е роден на 7.04.1929 г. в с. Славщица, окр. Ловешки, в земеделско семейство. Завършва средното си образование в гр. Угърчин, Ловешко. През 1949 г. постъпва във ВВУ – Д. Митрополия, което завършва през 1951 г. Служил е в Стара Загора, под 25760 – Узунджово. На 14.04.1959 г. в изпълнение на служебния си дълг кап. Ничев загива.

На молбата през 1985 г. на полк. Коста Иванов Стамболиев – зам.-командир на 21-ви иап през 1954–57 г. съпругата на Ничев изпраща следното писмо-отговор:

“Точно днес, 14 април 1985 г., когато се навършиха 26 години от гибелта на моя скъп и незабравим съпруг Пенко Цочев Ничев, искам да Ви пиша няколко реда, макар че много може да се пише за него.

Роден е на 7 април 1929 година в с. Славщица, окр. Ловешки, в земеделско семейство. Завършва средното си образование в гр. Угърчин, Ловешко. През 1949 г. постъпва във ВВУ “Г. Бенковски” – Долна Митрополия. Служил е в гр. Стара Загора, след това в поделение 25760 г. – летище Узунджово, Хасковско. На 14 април 1959 г. в изпълнение на служебния си дълг смъртта отнема завинаги капитан Пенко Цочев Ничев, с което ние с моя син загубихме и баща и съпруг, другар в живота.

От съвместния ни четиригодишен живот 1955–1959 г. аз мога да кажа следното:

Капитан Пенко Цочев Ничев беше тих, скромен и честен в отношенията си с всички хора. Той не беше склонен нито да измами, нито да нагруби някого. Повече минаваше от него, ако трябва в полза на хората.

Беше добър съпруг и баща, всеотдаен към семейството си, добър другар и приятел към всички, с които работеше и общуваше.

Всеотдаен на службата и задълженията си като офицер и воин, не споделяше нищо за нея и за опасностите, които крие тя. Винаги намираше думи, с които да отклони моето все пак женско любопитство за някои неща в поделението и службата.

През годишните отпуски се включваше активно в земеделската работа в помощ на своите родители, а също така обичаше много риболова.”
14 април 1985 г. С почит: подпис

гр. Пловдив Паунка Ничева

^ Жельо Бакалов. Случаят с Ничев бе такъв.

Предстояха полети и той, като ме видя, попита:

– Хей, колега, къде е самолетът, на който ще летя?

Тогава се летеше на всички самолети от всички. Оказа се, че неговият имал малък дефект, който в момента отстранявали. Когато излита, води звено. По време на полета, някъде над Родопите, той се удря в последните им височини, на път към летището.

^ Биографични бележки за Пейчо Иванов Пейчев, зам.-командир на 21 иап

Роден на 16.02.1928 г. в гр. Айтос. Завършил е механотехникум в гр. Бургас през 1947 г. През лятото на 1948 г. участва в националната младежка бригада на прохода Хаинбоаз.

През 1950 г. завършва НВВУ “Г. Бенковски” в Долна Митрополия със звание младши лейтенант. Изпратен е да служи в летище Враждебна.

1951 г. месец април е преместен на служба в летище Гр. Игнатиево – 19 иап.

1953 г. месец март е прехвърлен да служи в 21 иап – летище Узунджово. Летял е на По-2, Як-11, Як-17, Як-23, МиГ-15, УМиГ-15, МиГ-15бис и МиГ-19с. Заемал е длъжностите младши пилот, старши пилот, командир на иае, заместник-командир на 21 иап в летище Узунджово.

През 1957 г. Пейчо е определен и изпратен на деветмесечна школа в гр. Липецк – СССР.

На 2.07.1959 г. загива при катастрофа със самолет МиГ-19с във възвишенията южно от гр. Хасково.
Кратки спомени

От Кина Дичева Пейчева – гр. Бургас, ул. “Кирил и Методий” № 46, ап. 10. Съпруга на Пейчо Иванов Пейчев летец-изтребител при под. 25769 на летище Узунджово; загинал на 2.07.1959 г.
През месец април 1951 г., заедно с други негови колеги е преместен на служба в летище Граф Игнатиево в 21-ви иап.

Две години по-късно – април 1953 г. е прехвърлен от Граф Игнатиево на летище Узунджово. За целта всички с целия багаж отпътувахме с военна композиция за това ново, непознато летище – Узунджово, намиращо се между градовете Хасково и Димитровград.

Беше късна вечер, когато пристигнахме. Настаниха ни под светлината на фенери, тъй като нямаше електрически ток в апартаментите. На сутринта ни разпределиха по определените за всяко семейство апартаменти в блоковете.

Разбира се, тук животът за нас, младите семейства с малки бебета и по-големички деца, беше истинско изпитание. Нямаше вода и ток. Вода ни носеха с цистерни. Пълнехме си в кофи, легени и друга посуда, които пренасяхме по етажите, за да можем да поддържаме необходимата хигиена. Когато понякога не достигаше вода за тоалетните, отивахме до близките варови трапове, пълни със събрала се дъждовна вода. Спомням си как една млада жена, в опит да си гребне вода, се подхлъзва и пада вътре. Викът є за помощ е чут от един мъж от терасата на най-близкия блок. Той веднага слиза, изтичва и успява да я измъкне от трапа.

Наистина, в първите месеци ни беше доста трудничко, но ние, младите жени, бяхме одухотворени и търпеливи. Не се оплаквахме, не проявявахме недоволство, дори ни беше приятно, че живеем сред природата. Разцъфтелите полски цветя и червени макове създаваха радост за децата ни, които си играеха на воля.

Нали по този начин бяхме с любимите си мъже-съпрузи, които обичахме. За нас те бяха всичко – рядко срещани мъже с воля, олицетворяващи честност, всеотдайност, амбициозност. Хора, обичащи професията си летец, готови да отдадат всичко на нея. Затова ние ги разбирахме и се стремяхме да им обезпечим спокойствие и почивка между полетите.

Освен ежедневните грижи – домакинската работа, пране, готвене, отглеждане и възпитание на децата, имахме и други задължения. Водехме организационен живот. Участвахме в курсове по политическа подготовка, руски език, организирахме певчески хор. По случай бележити дати изнасяхме програми с рецитали и песни.

Създадохме традиция на празници като 8 март, 1 май, 9 септември – да правим тематични кътове, да украсяваме входовете на блоковете, в които живеем. Жените се съревноваваха коя по-красиво ръкоделие да изнесе и да покаже за момента. Много тържествено и с голямо настроение се отбелязваше празника на летеца, който официално празнувахме в летището.

Търсехме и контакти в селото. Отивахме с количките и малките деца да пазаруваме от селския магазин или за поръчка при местните шивачи.

През почивните дни имахме възможност да ходим на кино и театър в Хасково и Димитровград.

През 1957 г. съпругът ми Пейчо Пейчев беше определен и изпратен за десет месеца на школа в гр. Липецк – СССР.

Животът ни в Узунджово беше много радостен и доволен, докато не се случеше нещо крайно трагично като самолетна катастрофа. Тогава всички изпадахме в ужас, скръб и мрак. Такъв бе и случаят с моя съпруг, който загина при изпълнение на служебния си дълг на 2.07.1959 г.

Изпращам и няколко от многото снимки от краткия ни съвместен живот на летище Узунджово.
5 август 2007 г. С уважение: Кина Пейчева

гр. Бургас

^ За Пейчо Пейчев от Димо Желев

Над летището е слънчево, а нейде на запад се чува глух тътен. Ръководителят на полетите майор Жулев е неспокоен. За да се вземе окончателно решение дали ще летят или не, трябва да разузнаят времето. До него майор Пейчев напира:

– Хайде да летим, бива си го времето!

Жулев го слуша, но не дава съгласието си. Едно е сега, но какво ще бъде след час-два? Той загрижено пита дежурния синоптик каква е обстановката и как ще се развива по-нататък. Метеорологът, който добре знае състоянието на въздушните маси, предпазливо докладва, че все още може да се лети, но час-два, не повече.

– Виждаш ли, че може! – упорства Пейчев. Гласът му е леко дрезгав, а външният му вид издава някаква потиснатост. Наскоро другарката му Кина е излязла от болницата и с този полет Пейчо сякаш иска да се отърси от налегналите го земни грижи.

Час, час и половина не е малък срок, мисли си Дело. След облитане на времето си заслужава да пусне няколко летци, които ще отметнат поредните летателни упражнения в графика и бойната подготовка, макар и малко, ще се придвижи напред. Той разрешава на приятеля си да разузнае метеорологичната обстановка.

В началото всичко е наред. Майор Пейчев докладва, че в района може да се лети и добавя, че на запад има гръмотевична дейност.

Жулев също е забелязал нарастващата мътилка откъм онази посока. Затова, преди да разреши кацане, нарежда на Пейчев да огледа облачността на запад и да определи нейното местоположение.

Майор Пейчев насочва самолета си натам. Достигнал до зоната на мътилката, той се вмъква в нея. В следващия миг навярно е осъзнал, че така не бива, и прави опит да се измъкне от сложните условия, като пробие облачността надолу, което също е погрешно. Завоят, който започнал, е с голямо снижение. Самолетът се врязва в ниско­стеблена гора и разнебитен от ударите в дърветата, спира до огромен дол...
^ Цено Наплатарски. Дело не можеше да си прости, че е изпратил Пейчо да разузнае времето. А всъщност някой трябваше да направи това и причината за гибелта на първия му приятел е в това, че не беше усвоил още напълно новия самолет за полети в сложни условия. След това Дело не се съгласяваше да стане командир на авиоподелението, сякаш за нещо бе виновен. А местностите около нашето летище бяха такива, че изискваха повишено внимание...

^ Старши-лейтенант Стефан Иванов Гунчев – командир на 1-ва иае,
летище Узунджово, загинал при катастрофа на 20.07.1967 г.


Загива през 1967 г. на полигон Бодрово при взривяване на бомбите, прикачени към самолета.
Капитан Емил Лазаров Тодоров

Роден на 21.09.1958 г. в гр. София. През 1981 г. завършва ВНВВУ “Георги Бенковски”, специалност “Летец-пилот”, а през 1990 г. Военна академия “Г. С. Раковски” – специалност “Командно-щабни”. Служил е във ВВС от април 1981 г. до 28.10.1992 г., когато загива при изпълнение на учебно-тренировъчен полет над язовир “Студен кладенец”.

В поделение 34500 – Узунджово служи от септември 1981 г. до 28.01.1992 г. Бил е на длъжности младши пилот, старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, началник-щаб на ескадрила и зам.-командир на 3-та ескадрила на под. 28000 – Граф Игнатиево, базирана на летище Узунджово. Летец-пилот I-ви клас, инструктор в прости и сложни метеорологични условия на самолет МиГ-21. Летял е на самолети Л-29, УМиГ-15, МиГ-17, МиГ-21УМ, МиГ-21М, МиГ-21МФ, МиГ-21ПФМ и МиГ-21ПФ. Има нальот над 500 ч.
Биографични бележки на капитан Никола Георгиев Кръстев – Джигански. Роден на 31.05.1930 г. в с. Рогозен, Врачанско

Основно образование получава в родното си село, а средно – в Механотехническата гимназия “Н. Й. Вапцаров” – гр. Бяла Слатина, випуск 1946/1951 г. Военното образование – завършва НВВТУ “В. Коларов” – гр. Ловеч, специалност – самолета и двигателя, випуск 1951/1953 г.

Оттам отива да служи в летище Узунджово, 21-ви иап, като техник на самолет МиГ-15 и МиГ-19с. През 1960 г. се премества в летище Крумово като борден техник на вертолет Ми-4.

Загива на 11.05.1968 г. при катастрофа на в-т Ми-4 в района на с. Поройна, Първомайско.

Биографични бележки на ст. лейт. Васил Петров Иванов

Роден е на 20.07.1941 г. – гр. Перник.

Завършва НВВУ “Г. Бенковски” – Д. Митрополия през 1959 г. като летец. Постъпва на служба в летище Узунджово, 21-ви иап през 1960 г. Лети на самолет МиГ-19с Женен – 1965 г. Има син Пламен, който след 2000 г. е зам.-министър.

През 1970 г. е преместен да служи в лет. Доброславци – 18 иап, където лети на с-т МиГ-19п. На 07.10.1970 г. загинал при излитане със самолет МиГ-19с.
На един от трагично загиналите пилоти Васил Петров (Васката). Незабравимият приятел и колега, изгорял със самолета пред очите ни – без да можем да му помогнем:
Изповед
Ти за мен си болка, рана и вик,

от детство приятел, колега-връстник.

Летец – безстрашен войник.

Ти в мен нещо вдълба,

от нашето детство –

твоята сила, прекрасна душа.

Юноши бяхме с участ нелека,

но с вяра растяхме,

любов към човека.

С душа, ведра като песен напевна,

по летищата вървяхме – страдахме,

пяхме – летяхме

над земята ни древна.

Но ден дойде – ден, отворил ни рана,

за полет отиваше,

на старта безстрашен застана.

Самолета реве – трепери земята.

Старт и... гръм,

огън обхвана соплата.

Машината пламна – гори,

обля те пушек – горящи вълни.

Летец и машина на смърт сте обречени.

Да! Смъртта е на крачка,

ето, всеки миг ще те смачка.

Но това те не плаши,

били са много твоите бойни задачи.

Стиснал зъби,

в пламъци действаш

по зова на сърцето.

За теб най-скъпи били са

самолетът, другари, небето.

Ех, юначни летецо,

за теб след това са

животът, жената, детето.

Самолетът гори и се мята,

като птица ранена подскача

и пак се удря в земята.

За миг машината бясна –

като бомба взривена –

блясва, гръмва и трясва.

Разкъсана – просна се

димяща, още гореща.

А картината – страшна,

от ад по-зловеща.

Видях борба нечовешка,

отчаяна, смела без грешка.

Но за теб, приятелю скъпи,

тоз път неуспешна.

Земята ли? Съдбата?

Някой теб ти завидя,

на блясъка ти, на крилата,

на безстрашната – широката душа.

Ти като птица от небето

по воля на съдбата

напусна нашето ято.

Поиска те земята.

Стоях безмълвен, съсипан,

гледах как плачат приятели-летци,

безмълвно хлипат – ронят те сълзи.

Сърцето си почувствах

скръбно бие, мъчи го, боли.

Усещах му вика тревожен,

скъп приятел днес загуби!

Обърнах погледа нагоре.

Видях – летеше просто ти.

Зърнах те – във синьото небе

прибрал криле,

завинаги се приюти.

Приятелю – за чест и слава

вместо ордените на гърдите

за тебе ще тъгуват и блестят

ВО ВЕК –

небето и звездите!

инж. летец Йордан Момчилов
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

Похожие:

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconПоследний шанс
Аст, Астрель, Полиграфиздат; Москва; 2010; isbn 978-5-17-063119-3, 978-5-271-31294-6, 978-5-4215-1450-3

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconДуглас Коупленд Похитители жвачки «Коупленд Д. «Похитители жвачки»»
Аст, аст москва; М.; 2009; isbn 978-5-17-060629-0, 978-5-403-01631-5, 978-5-17-053717-4, 978-5-403-01630-8

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconНовые поступления книг за сентябрь 2013 года 20
Концепции современного естествознания [Текст] : учебник для вузов / В. М. Найдыш. 3-е изд., перераб и доп. Москва : Альфа-м : Инфра-М,...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconСписок литературы алексеев, С. П. Сто рассказов из русской истории...
Алексеев, С. П. Сто рассказов из русской истории / Сергей Алексеев. – М. Астрель, 2010. – 254, [1] с. – (Гражданско-патриотическая...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconОбязательная литература
Гладуэлл, Малькольм Озарение. Сила мгновенных решений (Blink: The Power of Thinking Without Thinking) isbn 978-5-9614-1110-2, 978-5-9614-1279-6;...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconОбязательная литература
Гладуэлл, Малькольм Озарение. Сила мгновенных решений (Blink: The Power of Thinking Without Thinking) isbn 978-5-9614-1110-2, 978-5-9614-1279-6;...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconБоу «Фроловская основная общеобразовательная школа»
Повести. Рассказы. [Текст] / В. П. Астафьев. М. Дрофа : Вече, 2002. 512 с. (Библиотека отечественной классической художественной...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово icon«Бесполезен как роза»: Бахрах-М; Самара; 2011 isbn 978-5-94648-090-1, 978-82-02-28514-2
«Бесполезен как роза» продолжает и тему, и историю… Эта книга, как и первая, «написана кровью»

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconН. А. Гурьева; [худож. А. П. Голованов]. Санкт-Петербург : Паритет,...
Знакомство с природой России : времена года: [для младшего школьного возраста] / Н. А. Гурьева; [худож. А. П. Голованов]. Санкт-Петербург...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconReview Серия «Идеи, которые работают»
«Идеи, которые работают») isbn 978-5-9614-0754-9 (рус.) Isbn 1-57851-805-9 (англ.)



Образовательный материал



При копировании материала укажите ссылку © 2013
контакты
lit-yaz.ru
главная страница