Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово




НазваниеIsbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово
страница5/60
Дата публикации20.06.2013
Размер8.08 Mb.
ТипДокументы
lit-yaz.ru > Журналистика > Документы
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

^ Бащата на министър Петров загива с МиГ-19п

Самолетът на кап. Василев Петров пламва при излитане

В първите дни на месец септември 1970 година изтребител МиГ-19 излита от военното летище Доброславци.

Времето в обедния час е слънчево и тихо, летателните условия са чудесни. Няколко мига след като самолетът стартира за излитане обаче около опашката му пламва. Ръководителят на полета и пилотът разбират за аварията във възможно най-фаталния момент – когато предният колесник вече се отлепя от земята. Вариантите в случая са два: самолетът излита и след набиране на необходимата височина летецът катапултира или пък газта се отнема, двигателят се угасва и случайността решава дали самолетът няма да се разбие в нивата след пистата.

С приблизителна скорост може би 250 км/час обаче МиГ-ът излиза вдясно под остър ъгъл от полосата и стъпва на т. нар. грунд – твърда земя, където съпротивлението е по-голямо. Неколкостотин метра след това се забива в “отражател” – кос 2–3 метров циментиран насип до стоянките на аеропланите, който отвежда изгорелите газове нагоре при изпитания на самолетите. За въображението на всеки не е трудно да си представи какво е станало на мястото след взрива на 4 т керосин

Пилотът, който загива при изпълнение на служебния си дълг, е капитан Васил Петров Иванов или както всички колеги го наричат – Васката. Неговият син е днешният министър на транспорта.

Самолетът не е излитал по бойно дежурство. Той почти е стигнал тавана на летателните часове за ремонт. Капитан Иванов е трябвало да излети с него за Граф Игнатиево, където машината да бъде оставена за извършване на основен ремонт в тамошните военно-ремонтни заводи, спомнят си колеги на загиналия. Същия ден е нямало други полети – нито планирани учебни, нито по бойно дежурство – когато във въздуха излита двойка. Тогава по бойно дежурство летяхме много често, спомня си о. з. полк. Андон Андонов от Хасково. Спешните мисии идвали обикновено когато чужд самолет наближи границите ни. Васката пък бил известен сред колегите си с това, че когато застъпел в такава готовност, почти винаги ги вдигали по тревога. Останалите авиатори даже се кодошели с късмета му.

Дежурен по пускане и приемане на самолети на стартовия команден пункт на фаталната дата е Георги Андинов – баджанак на първия ни космонавт Георги Иванов и съвипускник на Васката.

“Вярно е, пожарът беше забелязан около опашката на самолета”, разказа пред “24 часа” Андонов. Той потвърди, че аварията е възникнала във възможно най-неподходящия момент. Ситуацията е била типичният случай на “дефицит от време” – нито може да се излети, нито да се спре безопасно, обобщава пенсиониралият се като старши инспектор в отдел “Изтребителна авиация” в щаба на ВВС Андонов. Дистанцията на времето вече е заличила много от детайлите на случилото се. Бившият авиатор Андонов дори моли да бъде извинен, ако разказваното от него се отклонява дори и на милиметър от действителността тогава.

Самолетът излиза от пистата. Възможно е това да е станало поради нахлуването на дим в пилотската кабина и последвала загуба на видимост, или поради засегнато управление на машината.

Петров-старши е можел и да оцелее.

Ако е имал възможност да продължи направо до края на бетонната настилка, самолетът е щял може би да спре в така наречената “уловка” – разорана земя на 300–400 метра след полосата, обработена с трактор именно за аварийно спиране при извънредна ситуация.

Изтребителят МиГ-19 е смятан за “мъжка машина”. Той е първият свръхзвуков руски самолет. Във въздуха е много маневрен, може без форсаж да извършва прехват на други летателни средства на височина до 13 000 метра. Самолетът няма учебен вариант и управлението му се поверява само на летци асове. Конструиран обаче по времето на “студената война”,

МиГ-19 често дава дефекти, доизкусуряват го в процеса на експлоатация.

Конструктивно този тип изтребител има катапулт, но той може да бъде задействан само във въздуха. При по-новите модификации пилотът може да напусне машината още на летището. Капитан Иванов обаче не е имал шанса да доживее развитието на летателната техника.

Средният на ръст, със сини очи и рус перчем Васил завършва в Долна Митрополия през 1964 година. Перничанинът е от първия випуск с висше инженерно образование. Съвипускниците му го помнят като спортна натура – отличен гимнастик, ритащ футбол във всяка свободна минута, тенисист на маса.

На разбора на ВВС след катастрофата констатацията е, че капитанът не е допуснал пилотска грешка. От машината след удара и пожара не остава почти нищо, така че може само да се гадае със степени на вероятност каква е била точно повредата, предизвикала запалването.

Б.р. От създаването си досега в българската военна авиация са загинали стотици пилоти. Нека с този материал се почете паметта и на всички останали.

^ Викали на малкия Пламен Пангата

Детският прякор на министъра на транспорта и съобщенията е бил Пангата. До четвъртата си годинка Пламен живее в авиаторското градче край военното летище Узунджово до Хасково и играе на воля в “гарадока”, достъпът до който тогава е със специален режим.

На мястото има десетина триетажни блока-близнаци. Един ден умореният от тичането Пламен отива да пие вода и изчезва. Настава паника и никой не може да го открие. Привечер в градчето се прибира един от авиаторите Петко Любенов. Той вика търсещите малчугана: “Елате да видите.”

Оказва се, че Пангата объркал етажа и влязъл да утоли жаждата си в неговото жилище. След това обаче уморен полегнал на дивана и заспал.

Бащата Васил по онова време си купува москвич. “Бе 1968 или 1969 г. година”, спомня си неговият колега Андон Андонов. Двамата взели през лятото карти за почивка и се оказало, че са една смяна във Варна. Двете семейства се натоварили заедно в руската кола и карали заедно морето. След като смяната изтекла, оставали още десетина дни отпуск. Първоначално бащата на бъдещия министър смятал да си ходи в родния Перник, но му щукнал друг акъл. Двете семейства първо прескочили до роднини в Оряхово, после били на гости в Плевен.

“Васката бе скромен, отзивчив, винаги готов да помогне. Имаше силно развито чувство за другарство и приятелство”, описва го Андонов. Бил голям футболен фен. През сезона 1967/68 година любимият “Миньор” е наказан с лишаване от домакинство.

Тимът играе мач за купата на Съветската армия със “Славия” в Димитровград. Естествено бащата на Пламен се настанява в пернишката агитка, където всички го познават.

След като съдията дава победата на белия тим, противниковата агитка нахлува на стадиона, а Васката се мъчи да възпре озверелите фенове.

^ Биографични бележки на генерал-майор Дело Георгиев Жулев,
командир на 21-ви иап, командир на 2-ра дПВО – Ямбол


Роден на 5.09.1930 г. в с. Лесичево, Пазарджишко, единствен син на професионалния революционер Георги Жулев, загинал в Испанската гражданска война. Преди завършването на гимназията 1947 г. е бригадир на жп линията Перник – Волуяк. 1948 г. завършва гимназия в гр. Пазарджик. Лети в пловдивския аероклуб. Есента постъпва в летателната школа към Дирекцията на въздушните съобщения 1949 г., изпълнява първия си самостоятелен полет на самолет По-2 и извършва първия си скок с парашут. 1950 г. е произведен в чин подпоручик и е назначен в 27-и лекобомбардировъчен нощен разузнавателен полк (ЛБНРП) – летище Стара Загора. На самолет Лаз-7. Есента на същата година заминава на курс в СССР за изучаване на реактивните самолети МиГ-15.

1951 г. е старши пилот в изтребително звено, щурман и зам.-командир на изтребителна ескадрила със самолети МиГ-15 в летище Граф Игнатиево.

1953 г. е командир на ескадрила в летище Узунджово.

1956 г. е на висш офицерски летателно-тактически курс в СССР.

1959 г. майор Д. Г. Жулев е командир на 21-ви иап – летище Узунджово.

1965–1968 г. е слушател във ВА “Г. С. Раковски” – София.

1968 г. е на работа в щаба на ПВО и ВВС.

1971–1973 г. е слушател в Генералщабната академия “Суворов” – СССР.

Есента на същата година е назначен за командир на 2-ра дПВО – гр. Ямбол.

1975 г. е повишен в звание “Генерал-майор”.

1976 г. – 4 март загива при изпълнение на служебния си дълг на “Бакаджика”.
^ Спомени от Донка Велева Жулева, съпруга на Дело Георгиев Жулев

Дело Георгиев Жулев е роден на 5.09.1930 г. с. Лесичево, Пазарджишка област.

През 1947 година участва в национална бригада на линията Перник – Волуяк.

След завършването на гимназия през 1948 година постъпва в летателна школа към дирекция на въздушните съобщения. По време на обучението си за граждански пилот Дело заедно с други свои колеги се прехвърля в школа за обучение на военни летци. През 1950 година завършва тази школа и е произведен в чин младши лейтенант.

Назначен е в Стара Загора. Лети на Лаз-7.

През същата година в края на месец септември Дело замина за Съветския съюз за подготвителни курсове за летене на реактивни самолети.

След завръщането си беше назначен като летец в летище Граф Игнатиево. На 21 октомври 1951 г. сключихме граждански брак. Отначало живеехме в Пловдив, а след година се преместихме в района на летището. През месец април 1953 година част от летците от Граф Игнатиево се пребазираха в новосъздаденото летище Узунджово. Заедно с мъжете пътувахме и ние – жените и децата. Ние с Дело очаквахме първото си дете. Пътят не беше лек, пристигнахме късно вечерта в Узунджово. Бяха готови три от блоковете за семействата на летците и техниците от близкото поделение. Още два блока бяха в строеж. Там, сред полето между селото, известно от отоманско време като военен гарнизон и гарата, щеше да бъде нашият дом цели 12 години. Там се родиха децата ни, там тръгнаха на училище. Първите местни хора, с които се запознахме, бяха баба Марийка – чистачката и дядо Филип. В началото нямаше нито магазин, нито вода, нито електричество. Ходихме да пазаруваме в селото, мляко ни караха от поделението, а вода – с цистерна.

През септември 1953 г. се роди първата ни дъщеря, което увеличи грижите ни. Нямаше нито акушерка, нито лекар. По-късно в поделението се появи д-р Пенев от гр. Хасково – любимец на всички. С правилната си диагноза той спаси едно дете от блока, което имаше преплитане на червата. За благодарност жените от блока му купиха един фотоапарат. Той обичаше много децата, даваше точни диагнози и следеше заболяванията докрай, а те не бяха малко – шарка, коклюш, скарлатина и други детски заболявания.

Зимата на 1953–1954 година беше много тежка. Валя няколко месеца сняг. За да излезеш от блока, трябваше да се прокопават пъртини. Ходехме между стени от сняг, но бяхме млади и в тези трудности виждахме романтика. Никога така весело не ни е било както тогава. Чакахме мъжете си от полети с нетърпение, но и със страх. Те бяха за нас всичко.

През тези първи години се случиха и първите трагедии. Много тежко преживяхме смъртта на първите жертви: Лазар Нинов, Пенко Ничев, а по-късно и най-добрият приятел на Дело – Пейчо Пейчев.

Ние, жените, живеехме много задружно – помагахме си, оставяхме си при нужда децата една на друга, споделяхме радости и несгоди. Създадохме свой хор, учехме се да готвим, плетем и шием.

През 1956 година Дело отново замина да се обучава в гр. Липецк. Аз и дъщеря ми заминахме при моите родители в с. Лесичево. Скоро след заминаването на Дело се роди и второто ни дете. След като се върна от обучението, отново бе назначен в Узунджово. Макар че, както сподели с мен, е имал по-добри за живота на семейството предложения. За него Узунджово беше предизвикателство и отговорност.

През 1959 година Дело беше назначен за командир на поделението. Работеше много и отговорно по моя преценка. Не жалеше сили. Обичаше хората. Много пъти съм се чудела как издържа на голямото напрежение – полети – денем и нощем, много други задължения. На въпроса ми той отговаряше: “Донче, аз съм командир и трябва най-много да работя, за да бъда пример за другите.”

Годините бързо летяха, децата растяха и стана време за училище. Изпратихме първите ученици: Сергей Вълков, Кольо Даскалов, Лина Костова. След тях дойдоха и нашите деца. Училището беше в селото, на километър от блоковете, където живеехме. През есента и пролетта беше приятна разходка, но през зимата трябваше да тръгват още в тъмно, в сняг и дъжд през полето на училище. Когато станаха много ученици, от поделението решиха да организират превозването на децата с камион до училището.

Всяка сутрин ги изпращахме с тревога. Най-активна в изпращането на децата беше Елена Бакалова. Връщането беше пеша във всякакви метеорологични условия – тежки мъгли, носещи химическите замърсители от заводите в Димитровград, дъжд и сняг. Не случайно децата боледуваха често и тежко. Заедно с грижите за децата и тревогите за мъжете, които имаха често нощни полети, ние, жените, бяхме доста активни. Имахме хор, организирахме празниците, създавахме радости за децата, почиствахме района, където живеехме, дори станахме шофьори. За това време жена шофьор беше нещо много авангардно. Най-хубавите си години прекарахме в Узунджово. Никога няма да съжалявам и забравя за тези години.

След Узунджово Дело завърши академия в София през 1968 г. След това работи в щаба на ПВО и ВВС от 1968 до 1971 година. През 1971 година започна да учи в Генералщабната академия ОВА “Суворов” в Москва, която завърши през 1973 година. След това заминахме за Ямбол. Дело стана командир на дивизията на ВВС – ПВО там. Беше произведен в генерал през септември 1975 година. На 4 март 1976 година загина при изпълнение на служебния си дълг.
3 август 2007 г. Донка Жулева

гр. София

За Дело Г. Жулев от:

Марко Ценков. Ние от техническия и обслужващия персонал дойдохме на новото летище още на 12 март 1953 година, а през май започнаха обучението си първите групи, които впоследствие прераснаха в ескадрили. Добре ще е да потърсите бившия техник на самолет Петко Петков, който сега работи като домакин в старозагорския институт по зоотехника. Старши лейтенант Дело Жулев често се въртеше край него. Погледа го как работи, пък току рече: “Пеца, я се поотмести да видим това колело!” И се залавяше да му помага. Изобщо не правеше разлика между летци и техници, за него всички бяха близки другари. Обичаше труда и тези, които съвестно си вършат работата. Беше и силно привързан към спорта. Има ли мач в близкия окръжен град, той ще ни напомни: “Кадри, стегнете се, дайте да свършим всичко, както трябва, че да се качим на автобусите. Ще играе ЦСКА!”

^ Станчо Станчев. Като техник на самолет най-много съм се възхищавал от Ставри и от Дело, които още с влизането си в летището правеха впечатление. Понякога ще има отказ на самолет от ескадрилата, но Дело никога няма да ни упрекне или да попита защо е така. Не мрънкаше и от това ни ставаше още по-неудобно, стремяхме се всичко да бъде наред. И с боеца, и със сержанта, и с офицера беше на “ти”. Заедно с всички бе на пистата и на рульожките, когато ги почиствахме от сняг. Не си знаеше силата! Първата зима на това летище беше много сурова. Дело винаги заставаше начело на колоната, която крачеше от авиоградчето към летището, и така три километра вървяхме след него като на буксир. Ценеше труда ни като техници, помагаше ни...

^ Спас Добрев. На това летище пристигнах като лейтенант през септември 1953 г. Заедно с моите съвипускници се гордеехме, че ще служим с Дело Жулев и някои други командири. За нас те бяха съветски възпитаници, в тях виждахме образеца за офицер. Дело обичаше да се носи с ботуши и брич, но не само това правеше впечатление в него. Бе много старателен при изучаването на материалната част. Когато идваха нови самолети, той внимателно изучаваше всяка промяна в тяхното снаряжение, слагаше фуражката пред очите си и така показваше основните пилотажно-навигационни прибори и други механизми в кабината. По-късно изискваше и от другите летци да знаят и могат като него.

^ Станчо Гвоздейков. И във веселбата бе човек, даваше тон на всичко. Когато имахме самодейност, винаги идваше. Съзнаваше, че не може да пее, но много се палеше... Що се отнасяше до командирското, рядко са като него! Може да нахока някого, но то бе за момента, след това сякаш нищо не е било. Искаше виновният да разбере грешката си и по-нататък да не я повтаря. Вече бе казано, че в летището не оставяше нищо непогледнато, непрекъснато шареше между пилотите и техниците, с охота се хващаше за инструментите. Пък имаше едно ръчище, все ми се струваше, че като стисне клещите, ще ги счупи. Наистина много се разбираха с Петко, техника на самолет номер 27, и Дело почти винаги летеше на тази машина...
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

Похожие:

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconПоследний шанс
Аст, Астрель, Полиграфиздат; Москва; 2010; isbn 978-5-17-063119-3, 978-5-271-31294-6, 978-5-4215-1450-3

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconДуглас Коупленд Похитители жвачки «Коупленд Д. «Похитители жвачки»»
Аст, аст москва; М.; 2009; isbn 978-5-17-060629-0, 978-5-403-01631-5, 978-5-17-053717-4, 978-5-403-01630-8

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconНовые поступления книг за сентябрь 2013 года 20
Концепции современного естествознания [Текст] : учебник для вузов / В. М. Найдыш. 3-е изд., перераб и доп. Москва : Альфа-м : Инфра-М,...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconСписок литературы алексеев, С. П. Сто рассказов из русской истории...
Алексеев, С. П. Сто рассказов из русской истории / Сергей Алексеев. – М. Астрель, 2010. – 254, [1] с. – (Гражданско-патриотическая...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconОбязательная литература
Гладуэлл, Малькольм Озарение. Сила мгновенных решений (Blink: The Power of Thinking Without Thinking) isbn 978-5-9614-1110-2, 978-5-9614-1279-6;...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconОбязательная литература
Гладуэлл, Малькольм Озарение. Сила мгновенных решений (Blink: The Power of Thinking Without Thinking) isbn 978-5-9614-1110-2, 978-5-9614-1279-6;...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconБоу «Фроловская основная общеобразовательная школа»
Повести. Рассказы. [Текст] / В. П. Астафьев. М. Дрофа : Вече, 2002. 512 с. (Библиотека отечественной классической художественной...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово icon«Бесполезен как роза»: Бахрах-М; Самара; 2011 isbn 978-5-94648-090-1, 978-82-02-28514-2
«Бесполезен как роза» продолжает и тему, и историю… Эта книга, как и первая, «написана кровью»

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconН. А. Гурьева; [худож. А. П. Голованов]. Санкт-Петербург : Паритет,...
Знакомство с природой России : времена года: [для младшего школьного возраста] / Н. А. Гурьева; [худож. А. П. Голованов]. Санкт-Петербург...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconReview Серия «Идеи, которые работают»
«Идеи, которые работают») isbn 978-5-9614-0754-9 (рус.) Isbn 1-57851-805-9 (англ.)



Образовательный материал



При копировании материала укажите ссылку © 2013
контакты
lit-yaz.ru
главная страница