Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово




НазваниеIsbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово
страница6/60
Дата публикации20.06.2013
Размер8.08 Mb.
ТипДокументы
lit-yaz.ru > Журналистика > Документы
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

^ Марин Трайков. От военното училище, есента на 1953 г. отидох да служа като техник на самолет МиГ-15 направо в летище Узунджово, 21-ви авиационен полк, 2-ра ескадрила, за командир на която току-що беше назначен капитан Дело Георгиев Жулев от с. Лесичево, Пазарджишко. На самолета ми са летели много летци – “редови” и командири. Ние, техниците, готвехме самолетите старателно, съгласно Единния регламент и Инструкцията независимо кой ще лети. Самолетът не признава лейтенант или генерал. Той се подчинява само на отлично подготвения летец. Но когато идваха да летят командирът Жулев и други началници се “натягахме” повечко. От тези и многото полети като техник на самолет девет години (1953–1962 г.) не мога да забравя един с капитан Дело Г. Жулев – командир на ескадрилата по причина свързан с неговите “железни” ръце. И така:

В един летателен ден на месец юни 1954 г. бях подготвил самолета си, мисля, за трета поредна полетна задача. Застанах до стълбичката и зачаках командира си капитан Жулев. Съгласно плановата таблица той щеше да лети на моя самолет. Като го видях, че идва, поизпънах гащеризона и пристегнах колана. Тогава лятното работно техническо облекло беше зелен дочен гащеризон, препасан с кожения колан от амуницията. Като доближи самолета на 5–6 метра, аз със строева крачка тръгнах да му рапортувам (както си му е редът) за готовността на самолета за полет. Но на втората – тратата крачка той ми се усмихна дружелюбно, махна с ръка и рече:

– Трайче, остави! Готов ли е самолетът?

– Тъй вярно, другарю капитан – отговорих.

– Хайде да го обиколим (т. е. да извършим предполетния преглед).

Проверяваше задълбочено по маршрута и нищо не пропусна. С широките си длани “тупаше” по люковете и капачките на тялото на самолета, за да се увери дали са добре и сигурно завити и заключени. Провери и зарядката с керосин.

– Трайче, а провери ли под седалката за чужди предмети?

– Тъй вярно, другарю капитан, проверих. Отворих и двете капачки на седалката и с ръка бръкнах под нея. Чисто е.

– Добре – каза командирът.

По стълбичката влезе в кабината, помогнах му да се завърже за парашута, като му подавах коланите, провери управлението и А.З.С-ите. Запусна двигателя. Даде знак за изключване на тележката от самолета, за да изпробва двигателя. Тук обаче я закъсахме. Специалистът по А.О. не можа да махне кабела. Беше станало “заваряване” между щифтовете и клемите на тележката и самолета. Както и да се мъчеше, той не успяваше да отдели кабела от самолета. Отидох да му помагам. Не става. В това време чух гласа на командира Жулев от кабината:

– Трайче, какво става?

Аз не отговорих и продължихме да се мъчим.

– Ще стане ли? Ще яде ли Асан баница? – провикна се капитан Жулев, за да надвика шума на работещия двигател.

– Не става – казах. – Не става!

Капитан Жулев извика:

– Идвам да помагам – развърза се от парашута, излезе от кабината и дойде при нас. Погледна, разбра какво е станало, и поиска клещите. Дадох му ги. Като ги хвана с тая широка длан на дясната си ръка, стисна ги и преряза щифтовете. Но в тоя момент дръжките на клещите останаха в ръката му, а човките паднаха на земята. Беше ги счупил. Каква беше тази сила, тия здрави ръце? Отдели кабела на тележката от самолета, закопча капачката, качи се в кабината, пак му помогнах да завърже коланите на парашута към себе си, аз махнах “чеките”, той затвори фанара, изпробва двигателя. Погледна ме широко усмихнат, вдигна лявата си ръка, свита на юмрук с вдигнат нагоре палец (всеки техник и летец знае какво означава това), изрулира, отиде на ПИК и излетя да изпълни полетната си задача.

Такъв беше командирът на 2-ра ескадрила – капитан Дело Георгиев Жулев – добродушен, човечен, готов да помогне. С командирите – командир, със сержантите – сержант, с войниците – войник. Командваше, учеше, показваше, взискваше.

^ С летците беше летец – учеше ги на летателно майсторство, да летят като него. Грижеше се за тях. И когато горното началство искаше да уволни летците Цено Наплатарски поради разни неразбории с Банов – летец, командир и Иван Костадинов (Маршала) поради заболяване, Жулев се възпротиви. Лично се зае с тях, помогна им и ги съхрани като летци. Цено летеше още 22 години във военната авиация, а след това отиде да лети и в Гражданската. А “Маршала” стана командир на ескадрила, зам.-командир на 21-ви полк, продължи да лети на МиГ-19 в летище Доброславци до 1973 г. След това отиде в “Балкан”, където летя до 1992 г.

^ С техниците беше техник – не се срамуваше да хване отвертката, чука или клещите. Когато беше на самолетната стоянка на предварителна подготовка, на тренаж или за “пешком по летешки” ни гледаше като работим. Не бяха редки случаите, когато като гледаше, гледаше, па се провикне:

– Трайче, Пеца, Рачо, Станчо, Дик, Спасе, ... я ми дайте на мене и аз да опитам, да помогна. На мен помогна, като ми разреши да уча във ВА “Г. С. Раковски”, на Рачо помогна, като му разреши да стане старши военен представител в един завод в гр. Трявна.

^ С футболистите беше футболист – риташе бос, с палеца на десния крак. Бутаха го, спъваха го, падаше, ставаше, усмихваше се и продължаваше да рита.

На художествената самодейност, в хора, ръководен от Минчо Георгиев Великов – от гр. Севлиево, началник група по АО на 2-ра ескадрила и свиреше на цигулка, като ни даде тон, нашият глас (моят и на няколко души пишман певци) и неговият излизаха редовно и често от “петолинието” и отгоре, и отдолу, но по-важно беше, че участвахме, увеличавахме масовостта, а той даваше и личен пример.

^ През зимата на 1953/54 г., най-страшната зима дотогава, а и след това, той водеше колоната с лопата в ръце и на пистата, и на стоянката, премръзнал, увит както всички в шал, с шуба или шинел, не можеш да го познаеш, но рине ли рине. И нито веднъж не се оплака. Беше винаги сред нас, редовите, шегуваше се, повдигаше ни духа и настроението, като ни казваше, че когато дойде лятото, като пекне онова ти ми слънце, няма и да се сетим за тая страшна зима, ще я забравим и ще се печем като гущери на цимента голи до кръста, само по гащета.

Участваше във всички военни паради, докато беше в летище Узунджово. Той водеше Узунджовската група, която редовно се представяше “отлично”. На връщане от София минаваха и над Пловдив, Първомай, Димитровград и Хасково. Народът им се радваше, възхищаваше им се и казваше “Това са нашите, узунджовските летци”.

Пръв кацна на грунд със самолет МиГ-19с на летище Пловдив – 1963 г. със самолета на Петко Георгиев Петков – Пецата от с. Скутаре, Пловдивско, с борден № 27, а след него и полкът кацна. С Пецата много се уважаваха, а бяха и семейни приятели.

Летателният си стаж, докато беше слушател във ВА “Г. С. Раковски” и Генерал-щабната академия в СССР и като Началник на отдел “Бойна подготовка” в щаба на ПВО и ВВС, винаги караше в летище Узунджово, при старите си приятели и другари, в “собствени води”.

Издигна се капитан Дело Георгиев Жулев, стана генерал, командир на съединение, но нито за миг не се възгордя, не забрави другари и приятели от летище Узунджово, с които заедно делеше и радости, и скърби. Докрай си остана верен на себе си – добродушен, отзивчив и човечен. С него се служеше с желание.

Затова го обичаме.
18.VI.2007 г. Марин Трайков

гр. София


Ръководен състав на 21-ви иап
I. Командири:

1. Атанас Илиев Атанасов – 17.1951–1953 г.

2. Стоян Минов Велков – 1953–1955 г.

3. Борис Каменов Иванов – 1955–1957 г.

4. Тома Тасев Ковачев – 1957–1958 г.

5. Лазар Велинов – 1958–1959 г.

6. Дело Георгиев Жулев – 1959–1965 г.

7. Александър Иванов Василев – 1965–1968 г.

8. Борис Цанев Теодосиев – 1968–1971 г.

9. Йордан Славов Йорданов – 1971–1977 г.

10. Георги Иванов Славов – 1977–1980 г.

11. Тодор Петров Киселков – 1980–1982 г.

12. Цоко Ташев Цоков – 1982–1985 г.

13. Велико Йорданов Киряков – 1985–1989 г.

14. Тодор Полянков – 1989–1990 г.

15. Георги Николов Атанасов – 1990–1994 г.

16. Марин Панайотов Начев – 1994–1997 г.

17. Явор Димитров Димитров – 1997–

18. Милен Делчев Вълев –

19. Енчо Енчев –
II. Началници на щаба:

1. Даскалов

2. Рашо Рашев Рашев

3. Левентиев

4. Иванов

5. Никола Крумов Чакракчиев

6. Борис Иванов Нейков

7. Иван Методиев Симеонов

8. П. Аръков

9. Красимир Дяков Недялков

10. Явор Димитров Димитров

11. Милен Делчев Вълев
III. Старши инженери (ЗК по ИАС):

1. Цочо Стефанов Семерджиев – 1951–1956 г.

2. Васил Танев Генев – 1956–1958 г.

3. Йордан Делчев Йорданов – 1958–1964 г.

4. Драгия Димитров Георгиев – 1964–1967 г.

5. Генчо Митев Генчев – 1967–1973 г.

6. Марин Георгиев Трайков – 1973–1977 г.

7. Христо Димитров Делчев – 1977–1984 г.

8. Цоньо Тотев Иванов – 1984–1987 г.

9. Николай Лозев Димитров – 1987–1990 г.

10. Стойко Радев Георгиев – 1990–1998 г.

11. Валери Динев Динев – 1998–2002 г.
^ IV. Нашите узунджовски генерали:

1. Ген. л-т Стоян Минев Велков

2. Ген. м-р Коста Костов

3. Ген. м-р Дело Георгиев Жулев

4. Ген. л-т Иван Борисов Бинев


Втора част
Узунджовци за себе си

О. з. генерал-лейтенант Стоян Минов Велков,
първият командир на 21 иап – летище Узунджово


Роден на 3 юли 1925 г. в с. Медникарово, Хасковско. Произхожда от селско семейство. Като ученик в Харманлийската гимназия е осъден за идеите си и през лятото на 1943 г. непълнолетен получава едногодишна присъда, която излежава в Хасковския затвор.

След 9.IХ.1944 г. свързва живота си с Българската народна армия. На 10 октомври 1945 г. постъпва като курсант в НВУ “Георги Бенковски” – Враждебна. През 1948 г. е произведен офицер. През 1953 г. става командир на 21-ви изтребителен полк в летище Узунджово. През 1958 г. завършва Военнотехническата академия. Преминал е през всички основни длъжности в авиацията: летец-пилот, заместник-командир и командир на 21-ви изтребителен авиационен полк в Узунджово, заместник-командир и командир на 10-ти смесен авиокорпус (10 САК) в Пловдив, началник на ВНВВУ “Георги Бенковски” – Долна Митрополия, командващ авиацията на ПВО и ВВС, главен инспектор по ПВО и ВВС в МНО.

Повече от четири десетилетия работи с всеотдайност за изграждането, укрепването и развитието на българската военна авиация. Авиационен командир с богат практически опит, с висок професионализъм, голяма честност и човечност.

Генерал-лейтенант от запаса. Военен летец първи клас, заслужил летец на НРБ.

В пенсия от 20 май 1992 г.
(По биографични бележки от съпругата му Ваня Велкова – 2007 г.)

Нашият узунджовски генерал

Позволявам си това обръщение, защото случайно или не съдбата свърза моята военна служба с тая на капитан Стоян Минов Велков – първия командир на 21 иап в летище Узунджово и началник на гарнизона. Почти заедно започнахме службата си в летище Узунджово. Той през пролетта като командир на 21 изтребителен авиополк, а аз като техник на самолет през есента на 1953 г.

По-късно в края на 70-те години отново се събрахме в щаба на ПВО и ВВС. Той като командващ авиацията при ПВО и ВВС, а аз като зам.-главен инженер по СД и ИАС на авиацията при ПВО и ВВС. Не ме беше забравил. При контрол в авиационните части редовно ме вземаше като инженер. И сега си спомням:
^ Бяхме в летище Балчик, прибирахме се с транспортния самолет Ил-14 в летище Доброславци. Чакаше го леката му кола с шофьора Ивелин. Командващ авиацията – няма как, така е! Огледа се и ме извика при него в колата. Отивал си направо у дома, а живеехме в един блок – 103 в ж.к. “Дружба”, да си почине в уюта, който му създаваше скромната и добродушна съпруга Ваня. Бяха само двамата. Синовете – Минчо, също офицер, авиационен инженер по РО, завършил ВВИА “Н. Е. Жуковски” – Москва, и Кирчо – също инженер – ядрен физик в гр. Мюнхен, Германия, ползващ се с голям авторитет сред колегите си. Синовете бяха семейни и всеки беше поел своя път в живота. А сутринта рано-рано в щаба, с нови сили по трудните задачи на ежедневието. Кака Ваня, останала сама вкъщи с мислите си за синовете и за своя уважаван съпруг, без да знае дали вечерта ще се върне, или пак ще запраши към някое от летищата. А може би в милото летище Узунджово, където отгледа децата, където мина и по-голяма част от младините им. И така се унасяше в спомени, мили младежки спомени, с очакване той или някой от синовете да се завърне, да звънне звънецът на вратата.

Командващият уважаваше както всички, така и узунджовци. Уважавахме го и ние и му помагахме, като не му създавахме трудности и гледахме стриктно да изпълняваме функционалните си задължения – беше ни командир, началник. Отлично знаехме уставите и точно ги изпълнявахме. И той беше доволен от тази взаимност.
^ Връщахме се от летище Равнец след проверка на резултатите от социалистическото съревнование в края на годината. На летище Доброславци слязохме голяма група от същия транспортен самолет Ил-14. Отиде до колата си, огледа ни и извика:

– Йордан Петров (инженер по АВ от нашия блок), Стоян Петров (летец I-ви клас, началник-щаб на авиацията, също от нашия блок № 103) и Марин Трайков (т. е. аз). – При мен, в колата!

Отивахме в щаба. По пътя ни разправяше ловджийски лакърдии, смееше се, смеехме се и ние. Така се разтоварваше от напрежението през деня.
^ Този път се връщахме от разследване на произшествие в летище Каменец. Сега в колата от летище Доброславци до щаба мълча през цялото време. Всички мълчахме. Тежко преживяваше авариите, катастрофите, особено когато причината беше в субективния фактор. Тогава да не си му насреща. Не понасяше кадрите, които нарушаваха дисциплината, не изпълняваха точно заповедите му. Отнасяше се внимателно и коректно към честните и искрените. Не се примиряваше с никого, който не дай Боже, го излъже. За него нямаше по-голямо престъпление от лъжата. Понасяше твърдо несгодите на военната служба и ги преодоляваше като войник.

В малкото почивни “свободни” недели беше или с дружинката на министър Джуров, или навърташе километри из Витоша и Балкана в спортна форма, но винаги с ловджийския си нож на кръста или в чорапа на левия чепик. Прибираше се вкъщи физически уморен, но психически отпочинал. Вечер си идваше винаги след свършване на служебните си задължения, без да се отбива “тук и там”.

Военният блок № 103 в ж.к. “Дружба” беше определен от командващите ПВО и ВВС за бойна готовност, т. е. апартаментите не подлежаха на изкупуване от живеещите в него военнослужещи. Той направи всичко възможно, направи “пътека” до генерал-полковник Любчо Благоев, докато се реши след две години апартаментите да се закупят. Заедно направихме “пътеката”. Така помагаше и работеше в полза на всички. При общите мероприятия, организирани от домсъвета, винаги се включваше, беше между първите. Не се големееше, че е генерал. Далече беше от вещоманията и разкоша. Повечето я караше “по спартански”.

След няколко години се издигна още по-нагоре. Отиде в МНО при министъра на народната отбрана като главен инспектор по ПВО и ВВС в инспектората.

Края на военната си служба завършихме почти едновременно. Аз излязох в пенсия през 1991 г., а генерал-лейтенант Велков една година по-късно, на 20 май 1992 г., след като една година беше в разпореждане и доволствие в МНО при армейски генерал Добри Джуров поради заболяване.

И същия този ден – 20 май 1992 г., така, както били в кухнята и тихо разговаряли около обяд със съпругата си, тя срещу него на стола до масата, а той – седнал на диванчето, изведнъж клюмнал глава наляво и назад и останал с отворени, неподвижни очи. Това било краят. Кака Ваня остана сама. Сама с мъката си.

(о. з. полк.-инженер Марин Г. Трайков,
зам.-главен инженер по СД в ИАСна ПВО и ВВС)

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   60

Похожие:

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconПоследний шанс
Аст, Астрель, Полиграфиздат; Москва; 2010; isbn 978-5-17-063119-3, 978-5-271-31294-6, 978-5-4215-1450-3

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconДуглас Коупленд Похитители жвачки «Коупленд Д. «Похитители жвачки»»
Аст, аст москва; М.; 2009; isbn 978-5-17-060629-0, 978-5-403-01631-5, 978-5-17-053717-4, 978-5-403-01630-8

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconНовые поступления книг за сентябрь 2013 года 20
Концепции современного естествознания [Текст] : учебник для вузов / В. М. Найдыш. 3-е изд., перераб и доп. Москва : Альфа-м : Инфра-М,...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconСписок литературы алексеев, С. П. Сто рассказов из русской истории...
Алексеев, С. П. Сто рассказов из русской истории / Сергей Алексеев. – М. Астрель, 2010. – 254, [1] с. – (Гражданско-патриотическая...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconОбязательная литература
Гладуэлл, Малькольм Озарение. Сила мгновенных решений (Blink: The Power of Thinking Without Thinking) isbn 978-5-9614-1110-2, 978-5-9614-1279-6;...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconОбязательная литература
Гладуэлл, Малькольм Озарение. Сила мгновенных решений (Blink: The Power of Thinking Without Thinking) isbn 978-5-9614-1110-2, 978-5-9614-1279-6;...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconБоу «Фроловская основная общеобразовательная школа»
Повести. Рассказы. [Текст] / В. П. Астафьев. М. Дрофа : Вече, 2002. 512 с. (Библиотека отечественной классической художественной...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово icon«Бесполезен как роза»: Бахрах-М; Самара; 2011 isbn 978-5-94648-090-1, 978-82-02-28514-2
«Бесполезен как роза» продолжает и тему, и историю… Эта книга, как и первая, «написана кровью»

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconН. А. Гурьева; [худож. А. П. Голованов]. Санкт-Петербург : Паритет,...
Знакомство с природой России : времена года: [для младшего школьного возраста] / Н. А. Гурьева; [худож. А. П. Голованов]. Санкт-Петербург...

Isbn 978-954-392-030-3 Нашето летище Узунджово iconReview Серия «Идеи, которые работают»
«Идеи, которые работают») isbn 978-5-9614-0754-9 (рус.) Isbn 1-57851-805-9 (англ.)



Образовательный материал



При копировании материала укажите ссылку © 2013
контакты
lit-yaz.ru
главная страница