3 измяна




Название3 измяна
страница1/14
Дата публикации29.07.2013
Размер1.8 Mb.
ТипДокументы
lit-yaz.ru > Математика > Документы
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Лекции


по
НП

3 ИЗМЯНА

/Обща х-ка и видове на престъпленията от този раздел. Отделните престъпления по чл.95, 96,97, 97а от НК/

Глава първа от НК е озаглавена “Престъпления против републиката”, тя включва няколко раздела. Раздел едно е “ИЗМЯНА” / чл.95-97а/ .

Измяна- товя е промяна на установената политическа с-ма, на държавния строй. Измяната не е само един вид престъпление / това по чл.95/, а е раздел:

  • чл.95- участие в опит за преврат, бунт и въоръжени въстание;

  • чл. 96 и 97- терористичен акт, чл96 ал.1 и 2- индивидуален терор. , чл.96 ал3 и чл.97 –масов терор.

  • Чл.97а- задържане на заложник.

Чл.95 Участие в опит за преврат, бунт и въоръжено въстание.

Субект на това престъпление е всяко НО-но лице – “ който”.

ИД има 3 варианта:

  1. Участие в опит за преврат. Преврат е насилствено завземане на властта в центъра или по места.Превратът има две фази:

  • конспиративна-първа фаза-изготвяне на планове, набиране на участници, организация, въоръжаване. Тази фаза се квалифицира като приготовление към преврат- по чл.110 във връзка с чл.95;

  • внезапен удар с/у властта-втора фаза- започване на въоръжени действия с/у оржаните на властта- начало на изпълнителното деяние.

Съгласно чл.95 престъплението не е участие в преврат, а участие в опит за преврат, т.е. опитът се третира като довършено престъпление независимо от успеха/неуспеха на въоръжените действия.С тяхното започване престъплението вече е довършено.Идеята на законодателя тук е засилване на наказателно-правната защита на тези ОО, обект на това престъпление. Доброволен отказ е възможен само в стадия на приготовлението.Отпада възможността за ненаказване на субектите при неуспешен опит. С тази техника се трупат отекчаващи вината обстоятелства (не разбрах какво искате да кажете с тези две изречения).

  1. ^ Участие в бунт или във въоръжено въстание. Тук са осъществени въоръжени действия с/у властта и тук опитът е довършено престъпление (не може опитът да е довършено престъпление, тъй като престъплението е формално и към него не е възможен опит).При бунта и въоръженото въстание имаме открито надигане с/у властта за разлика от преврата. Разликата м/у бунта и въоръженото въстание е , че при бунта има една предварителна легална връзка м/у участниците, докато при въоръженото въстание такава връзка липсва и подобно на преврата тук предварителната подготовка е задължителна.

От субективна страна престъплението е умишлено. Извършва се само с пряк умисъл. Във всеки законов състав, при които съдът изисква специална цел, престъплението е възможно само с пряк умисъл. Престъпните последици са необходимото средство за постигането на целта, т.е. тези последици са искани, желани,или умисълът по отношение на тях е пряк (това е вярно като теоретично постановка, но в случая престъплението е формално и е довършено с осъществяване на деянието. Достатъчно е към този момент да я е имало и целта) В съставите, в които целта на дееца е непосочена, престъпленията са възможни и с евентуален умисъл.

Специална цел- 3 варианта- да се събори, подрови или отслаби властта. Тук става дума за волево отношение на желание или на искане у дееца, насоченост на волята. Законодателят изисква само това, а не реалното настъпване на реалния резултат чрез признака цел. Затова целта в НК е желанието, искането на един несъставомерен общ резултат, чието настъпване няма никакво отношение към довършеността на престъплението.Постигането на целта не е необходимо за довършеността на престъплението.Прекият умисъл за разлика от целта е искане на съставомерните последици, чието настъпване е необходимо за довършване на престъплението. Предметите на прекия умисъл и на целта са различни- общото е, че са общественоопасни последици.

Събарянето на властта е максималният резултат – промяна на държавния строй. Подравяне- структурни промени в системата на властта- определени звена се извеждат от тази с-ма, тяхната дейност се прекратява. Отслабване на властта- държавната организация продължава да функционира, но новата дейност е влошена/ функционални, а не структурни промени /.

Чл.96 Терористични дейсвия В чл.96 се съдържа т. нар. индивидуално терористично действие. Основният състав на това престъпление е формулиран в ал.1

^ От обективна страна първата особеност на това престъпление е неговият обект. Предмет на престъплението по чл.96 ал.1 е държавен или обществен деятел. Такова качество има лице, на което по определен ред е възложено да изпълнява държавни или обществени функции. Втората особеност от обективна страна е ИД на това престъпление, което може да бъде извършено чрез действие и се изразява в лишаване от живот предмета на престъплението.Следващият обективен признак определя момента на довършване на престъплението- когато настъпи биологичната смърт на предмета, т.е. престъплението е типично резултатно увреждащо.

^ Субект на престъплението може да бъдевсяко НО-но лице. Форма на вина- пряк умисъл. Неговото съдържание включва съзнаване от страна на дееца на качество на предмета на престъплението, предвиждане , че пострадалият ще бъде лишен от живот, която последица деецът иска. Наред сформата на вина при индивидуално терористично действие съставомерен признак е и антидържавната цел. Тя може да се прояви в два алтернативни варианта: или да подрови властта, или да й създаде затруднения.Целта да се създаде затруднение се изразява в това да се създадат функционални изменения в осъществяването на властта, които са с по- малък интензитет от тези, в които би се изразило подравянето. Не е необходимо за довършеността на престъплението целта да е реализирана.Достатъчно е към момента на осъществяване на ИД в съзнанието на дееца тази цел да е отразена.

В ал.2 на чл.96 се съдържа привилегирован състав на това престъпление, като привилегироващото обстоятелство е резултат, а именно причинена тежка телесна повреда. Причиняването на друг вид телесна повреда изключва квалификацията на поведението по този състав и по отношение на това поведение се прилагат общите правила за квалификацията му като тежка телесна повреда.

Масово терористично действие. За разлика от индивидуалното терористично действие , при което посегателството се осъществява по отношение на точно определено физич лице, при масовото терористично действие поведението е от такова естество, че създава опастност или засяга по – голям брой лица. Първият основен състав на масовото терористично действие / МТД/ е формулиран в чл.96. ал.3.От обективна страна първата особеност е ИД на това престъпление. То съвпада с ИД на общоопасното престъпление, което деецът е извършил. В чл.96 ал.3 се съдържа неизчерпателно изброяване на общоопасните престъпления, които деецът би могъл да извърши. Използваната формулировка е “ палеж, взрив, наводнение или други общоопасни деяния”. Самите общоопасни престъпления са формулирани в гл. 11 от особената част на НК.По правило извършването им обосновава самостоятелна НО по съответния състав. Втората особеност от обективна страна е резултатът на това престъпление, които се изразява в причиняване на смърт на едно или повече лица. Тази формулировка указва , че престъплението е довършено с настъпване на биологичната смърт на поне едно лице. От обективна страна съществен признак е причинната връзка м/у извършеното общоопасно престъпление и настъпилата мърт на поне едно лице.

^ От субективна страна , формата на вина е само пряк умисъл, в чието съдържание е отразен и задължителен съставомерен признак - антидържавната цел във вариантите да подрови властта, или да й създаде затруднение.В случаите, когато общоопасното престъпление е извършено при наличието на тази цел квалификацията на поведението на дееца е като за МТД по чл.96 ал.3 , който има характеристиката на специален състав по отношение на общоопасните престъпления.

Вторият основен състав на МТД е в чл.97. От обективна страна първата особеност е с оглед ИД на това престъпление, което съвпада с ИД на престъплението по чл.349 или чл.350. И двете престъпления са общоопасни престъпления против народното здраве. Чл.349 инкриминира заразяването на водоизточник за общо ползване, а чл.350 - изготвянето на храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че се създава опасност за живота и здравето на населението. Извършването на тези престъпления се квалифицира като МТД в случаите, когато поведението на дееца е извършено с цел да се подрови властта или да й се създадат затруднения.

Чл. 96 ал.3 и чл. 97 имат характеристиката на специални състави по отношение на общоопасните престъпления по гл. 11. При проявление на признаците по чл.96 ал.3 или чл.97 се изключва приложението на състава на общоопасните престъпления.

Чл. 97а Задържане на заложник

Престъплението по този текст е проявна форма на юридическо усложнение в конструкцията на едно престъпление, а именно двуактно престъпление. От обективна страна първата особеност на това престъпление е неговото ИД. То включва 2 акта. Първият е задържане на заложник, а вторият е поставянето на условие от страна на дееца , с изпълнението на което се обвързва освобождаването на заложника. Според формулировката на чл.97а условието следва да бъде поставено на държавата или на държавна или на обществена организация, или на трето лице. От обективна страна престъплението трае във времето до освобождаване на заложника, което означава, че освен двуактно, това престъпление е и продължено. Това е така защото след задържането на заложника до неговото освобождаване деецът бездейства и по този начин осъществява трайно във времето ИД на това престъпление.


^ 4 ПРЕДАТЕЛСТВО И ШПИОНСТВО

/Обща х-ка и видове на престъпленията против външната сигурност на Републиката. Състави на предателските престъпления по чл.98-103. Шпионство- х-ка,разграничение от престъпленията против държавната тайна по чл.357 и сл./

Раздел 2 на глава 1 от НК е озаглавен “Предателство и шпионство”. Престъпленията по този раздел имат за непосредствен обект ОО, които засягат външната сигурност на РБългария.В него са формулирани такива престъпления, при осъществяването на които се създава опасност за суверенитета на д-вата като такава.За разлика от престъпленията по раздел 1 на същата тази глава , при които се осъществява посегателство вътре в страната,което е от естество да дестабилизира властта.

^ Първото престъпление по раздел 2 е това по чл.98НК. Основният състав в ал.1 от обективна страна се характеризира с ИД- подбуждане кум война или друго враждебно действие.

Подбуждане- деецът осъществява мотивационна дейност по отношение на чужда държава или общ. група в чужбина да започнат война или да осъществят друго враждебно действие против републиката.

^ За довършеността на престъплението е достатъчно деецът да започне да осъществява мотивационната дейност и не е необходимо войната да е започнала, респективно враждебното действие да е предприето.

Субектът на престъплението може да бъде всяко НОЛ, а от субективна страна възможната форма на вина е пряк умисъл.

^ Чл.99 Дипломатическо терористично действие. Основният състав на това престъпление е формулиран в ал.1. Първата особеност от обективна страна е предметът- представител на чужда д-ва. Такъв е онова лице, на което по определен ред му е възложено да представлява чужда д-ва – посланик, консул. Втората особеност от обективна страна е ИД- лишаване от живот предмета на престъплението. То е довършено в момента на настъпване на биологичната смърт.

От субективна страна възможната форма на вина е пряк умисъл, чието съдържание включва съзнаване от страна на дееца на особеното качество на предмета.Наред с това съставомерен признак е целта- да предизвика война или друго м/унар. усложнение срещу републиката.Тази цел следва да е отразена в съзнанието на дееца към момента на извършване на ИД.

Престъплението по чл.99 ал.1 трябва да се различава от индивидуалното терориетично действие по чл.96 ал.1. Необходимостта от разграничаване произтича от това, че и при двете престъпления се лишава от живот друго физическо лице. За квалификацията на деянието по чл.96 ал.1 е необходимо предметът на престъплението да има качеството държавен или обществен деятел, а лишаването му от живот да е осъществено с цел да бъде подровена властта или да й се създадат затруднения.Затова индивидуалното терористично действие систематично е поставено в раздел 1 на глава 1 от НК като поведение, което застрашава ОО, свързани с вътрешната сигурност. За квалификацията на престъплението по чл.99 ал.1 е необходимо предметът на престъплението да притежава качеството представител на чужда д-ва, а лишаването му от живот да е осъществено с цел да се предизвика война или друго м/унар усложнение срещу републиката. Затова систематично то е поставено в раздел 2 на глава 1 от НК, като престъпление, което застрашава ОО, свързани с външната сигурност.

Престъпленията по чл.96 ал.1 и чл.99 ал.1 имат характеристиката на специални по отношение на убийството като самостоятелен вид престъпление, защото съдържат конкретизация относно предмета и специална цел.

Най- тежкото престъпление против външната сигурност на републиката се нарича Шпионство – чл.104 и 105. Първата особеност на това престъпление от обективна страна е неговият предмет- информация, представляваща държавна тайна. Коя е тази информация се определя от ЗЗКИ . В негови я чл.25 се съдържа определение на понятието държавна тайна.Това определение важи и за целите на НК, тъй като в чл.104 ал.3 от НК изрично се определя, че информацията, представляваща държавна тайна се определя със закон. В Приложение 1 на ЗЗКИ се съдържа списък на категориите информация, която подлежи на класификация като държавна тайна.Тя бива три групи:

  1. инфо свързана с отбраната;

  2. инфо свързана с вътрешната и външната политическа сигурност на страната;

  3. инфо свързана с икономическата сигурност на страната.

Когато съответната информация попада в някоя от тези групи следва тя да бъде класифицирана като държавна тайна.За да бъде тази информация годен предмет на престъплението шпионство , тя трябва да е истинска, тъй като само в този случай нейното узнаване от чужда д-ва или организация е от естество да застраши външната сигурност на страната.

Престъплението шпионство може да се осъществи в следните варианти:

  1. Първият основен състав е в чл.104 ал.1.От обективна страна първата особеност на това престъпление е предметът му, втората е ИД .Осъществява се в две алтернативни форми:

    • деецът издава инфо, съставляваща държавна тайна на чужда д-ва или организация. При осъществяването на тази форма на ИД, престъплението е довършено в момента на узнаване на информацията от адресата, към който е насочена;

    • деецът събира инфо, съставляваща държавна тайна. При осъществяването на това ИД, престъплението е довършено със събирането на самата информация.Тук задължителен субективен признак е събирането да е осъществено с цел информацията да бъде издадена

Субектът на престъплението може да бъде всяко НОЛ. От субективна страна формата на вина е пряк умисъл.Умисълът включва представата на дееца, че издаваната информация е държавна тайна и че отива в полза на чужда д-ва.

Чл.105.ал.1 Поставяне в услуга на чужда д-ва или организация, за да й служи деецът като шпионин. Това е една предшестваща дейност на самото щпионство и затова е по- леко наказуемо.

Направете сравнение в правилата за наказване по чл.104, ал.2 и чл.105, ал.2. Общото е, че нормите изискват поведение на дееца в определената от тях посока, но имат различни последици – по чл.104, ал.2 се наказва при смекчаващи обстоятелства, а по чл.105, ал.2 – се изключва наказуемостта.

Трябва да се направи разлика между престъплението шпионство по чл. 104 ал.1 и престъплението издаване на държавна тайна по чл.357 и следващите от НК.

№5 ДЪРЖАВНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИКОНОМИЧЕСКАТА ОСНОВА

/ Обща х-ка: отграничаване от престъпленията против собствеността и против стопанството. Състави: диверсия-чл.106; вредителство-чл.107/

Раздел 3 на глава 2 от НК е озаглавен “ Диверсия и вредителство”. Тук става въпрос за посегателство върху конституционно установения ред чрез посегателство върху икономиката.

Чл.106 Диверсия. ИД е в две форми: унищожаване или повреждане. Унищожаването е такова засягане субстанцията на материалния предмет, което го прави негоден за използване по предназначението му. Повредата е такова засягане на субстанцията на материалния предмет, което го прави негоден временно или частично по предназначението му.

Предмет на престъплението – значително обществено имущество, което е неизчерпателно изброено като варианти.

От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл и специфична цел.Умисълът се изразява в това, че деецът съзнава, че унищожава или поврежда значително обществено имущество. Целта е противодържавна – да отслаби властта или да й се създаде затруднение.

В този текст се съдържа и квалифициран състав на това престъпление- “особено тежки случаи’ чл.93т.8НК.

Чл.107 Вредителство. Субект и на диверсията и на вредителството може да бъде всяко НОЛ.Формите на ИД са 2:

  • разстройване важни сектори на стопанството-създаване на функционални смущения в отделните отрасли и сфери на стопанската дейност;

  • подравяне-създаване на структурни изменения в тези отрасли.

Освен тези две форми на ИД обективен признак е и начинът на осъществяване на ИД- има 3 начина:

  • деецът използва държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации;

  • като възпрепятства тяхната дейност;

  • не изпълнява важни стопански задачи – изисква деецът да е вътре в системата на отрасъла и да са му възложени такива задачи..


От субективна страна вредителството се харктеризира с пряк умисъл и специфична цел. Умисълът включва деецът да съзнава, че разстройва или подравя отделни отрасли на стопанската дейност и още съзнава, че върши това чрез използване на държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации или чрез възпрепятстване тяхната дейност или чрез неизпълнение на важни стопански задачи. Цел- противодържавна- като при диверсията.

Разликата между диверсията и вредителството. Когато и при вредителството се стигне до повреда или унищожаване на имущество, това става косвено чрез използване на държавни учреждения, стопански предприятия, обществени организации, чрез възпрепятстване на тяхната дейност или чрез неизпълнение на важни стопански задачи. При вредителството деецът не засяга пряко, непосредствено субстанцията на материалния предмет, както е при диверсията.

Разликата между тези престъпления и престъпленията против собствеността / повреда и унищожаване/ по чл.216 и безстопанственост по чл.219 е специфичната цел. Това е основен разграничаващ признак както за диверсията така и за вредителството. Без тази специфична цел деянията се квалифицират по чл.216 и чл. 219.

^ 6 ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

/ Престъпленията по чл.108. Тероризъм – чл.108а. Противодържавна организирана престъпна група- чл.109.Приготовление- чл.110/

Раздел 4 на глава 1 от особената част на НК е озаглавен “ Други престъпления против републиката”.

^ По чл.108 ИД е проповядване “Проповядвам” води до асоциация с религиозна проповед. Тук е достатъчно проповядването да бъде само пред един човек. Проповядването в този текст означава довеждане до знанието на другиго на съответни идеи чрез всякакви способи, т.е. не само устно. Престъплението е на просто извършване, т.е.то е довършено в момента, в който проповядваните идеи достигнат до съзнанието на другиго. Не се изисква другият да се е убедил в правотата на тези идеи или да е предприел действия за насилствено изменяне на установения ред. Под антидемократична идеология се разбира тази, която проповядва м/унар престъпления като геноцид, апартейд и др. (базата за сравнение е общоприетата към момента на извършване на престъплението идеология, за която се предполага, че е демократичната)

От субективна страна се изисква пряк умисъл – деецът съзнава, че довежда до знанието на другиго определени идеи.Тук не се изисква противодържавна цел. Проповядването към насилствена промяна на властта трябва да се разграничава от подбудителството към други престъпления насочени към насилствена промяна на властта. Тук се касае за едно общо идеологическо въздействие върху другиго. Тук става дума за проповядване към насилствени прояви, които не са видово определени или дори да са, те не са конкретизирани. Общото идеологическо въздействие не е конкретизирано и по отношение на лицата за разлика от съучастието. Подбудителството като съучастие се наказва когато започне ИД , в случая- насилствено действие, а престъплението по чл.108 се наказва от момента на достигане на проповядваните идеи до съзнанието на другиго. Деецът по чл.108 не може да отговаря като съучасник на деянието, а отговаря само по чл.108.

Чл.108 ал.2

Чл.108а е характерна препращаща наказателноправна разпоредба.Тук се визира също проява на тероризъм в изпълнението на м/унар правни задължения на РБългария.Този термин се използва за пръв път.

^ От обективна страна чл.108а препраща към различни състави на други престъпления, т.е. няма разлика между чл.108а и тези състави към които се препраща. Изброяването на престъпленията е изчерпателно – извършването на други престъпления извън изброените не е тероризъм.

Специфичното тук е субективната страна на деянието, която включва умисъл и специфична терористична цел, като последната е характерна и определяща за този вид престъпление. Тук целта влияе върху определянето обекта на посегателството. Обектът се определя или от обективната насоченост на въздействието или от субективната насоченост- целта. Съществуват няколко варианта на целта в тази разпоредба- изброени са в нея. Има разлика между втората и третата хипотеза на целта. И в двата случая става дума за въздействие върху психиката на дадения орган на влстта. В случая на заплашване се създава едно общо въздействие върху психиката, докато в третата хипотеза имаме двустепенност на целта- органът на властта да вземе конкретно решение за конкретно действие и след това да изпълни това действие. Принудата води до първото- вземане на решение за действие.

Целта е субективен признак, едно психическо отношение на искане за постигане на определен резултат.Тук престъплението е довършено, ако е на лице такава цел, такова искане в съзнанието на дееца без значение дали целеният резултат е постигнат или не. Целеният резултат е несъставомерен.Престъплението е довършено с пълното осъществяване на ИД, а не с постигането на съставомерен резултат, какъвто тук липсва.

Чл.108а ал.2 – инкриминира финансирането на тероризма по ал.1. По своето естество това престъпление представлява конкретна форма на приготовление към престъплението по чл.108а ал.1. По чл.110 се наказва изобщо приготовлението по чл.108а ал.1. Чл.108а ал.2 в случая е специална разпоредба и изключва приложението на чл.110. Смисълът на тази разпоредба –чл.108а ал.2- е в това че предвижда по-тежко наказание и след като е въздигната в престъпление при нея е възможен опитът, т.е. ще имаме наказуемост на опита по чл.108а ал.2. Чл.108а ал.3 е конкр разпоредба на чл.53б.
Чл.109 Текстът е изменен /ДВ бр.75, 2006г./ Организирана престъпна група по смисъла на чл.93т.20 е заменено с организация или група, които нямат легална дефиниция. Има редица общи черти между понятията организация и група, като можем да ги обобщим с термина организирани престъпни сдружения или организация в широк смисъл. Групата тук е организирана група.Под организация в щирок смисъл по чл.109 се разбира съгласието, договорът, споразумението между две или повече лица. Става дума за едно трайно съществуващо съгласие, което има два особено съществени елемента:

  • съгласието е за извършване в бъдеще на престъпна дейност, свързана с извършване на престъпления по глава 1;

  • това е съгласие отностно ръководството на организацията/ в широк смисъл/ - членовете се съгласяват един или повече хора да бъдат ръководители, респективно се съгласяват доброволно да изпълняват техните разпореждания.

Основната характеристика на организацията по чл.109 е вертикалният й строеж, йерархическата съподчиненост на членовете й. От момента на постигане на съгласие приемаме че организацията в широк смисъл по чл.109 вече е на лице. В чл.109 се инкриминира една предварителна престъпна дейност, въздигната в самостоятелно престъпление. Тази форма на предварителна престъпна дейност трябва да се разграничава от приготовлението. За да имаме приготовление, трябва да имаме конкретно решение за извършване на конкретно индивидуализирано престъпление, без да се изисква наличието на трайна устойчива връзка между субектите или съподчиненост между тях както е по чл.109. Членовете на организяцията по чл.109 не вземат конкретно решение за извършване на конкретно престъпление.

Поначало организацията е по-многобройно сдружение и с по-сложна хоризонтална и вертикална структура от групата. Организацията може да има териториални подразделения за разлика от групата. Организацията поставя пред себе си по-стратегически цели, докато групата поставя пред себе си по-конкретни политически задачи.

Целта да се вършат престъпления е нешто като обективен признак на състава, тя е част от обективната насоченост, обективна характеристика на организацията.

^ ИД е в две форми: “образува” или “ръководи” организацията или групата.

“Образува”- дейност по постигане на споменатото съгласие между две или повече лица, дейност по установяване на контакти между тях, по мотивиране към постигане на съгласието, организиране на събрание и т.н. Опитът по чл.109 е наказуем. Само по себе си образуването е наказуемо, а това е необходимо съучастие.

“Ръководи”- тук се изисква действително ръководство, т.е. не само даване на заповеди и указания, но и тяхното изпълнение от подчинените.

Чл.109 ал.2 Наказуемост на обикновените членове. Те могат да са учредители, да са участвали в учредителното събрание, но те не са осъществили активна дейност по образуване на организацията, а само са дали своето съгласие за това.

Ал.3 и 4- поощрителни разпоредби съответно: смекчаване и пълно отпадане на отговорността.

Чл.110 Наказуемост на приготовлението към престъпленията по чл.95, 96, 99, 106, 107, и чл.108 ал.1.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Добавить документ в свой блог или на сайт


Образовательный материал



При копировании материала укажите ссылку © 2013
контакты
lit-yaz.ru
главная страница