Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи




Скачать 233.25 Kb.
НазваниеМетодични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи
Дата публикации28.06.2013
Размер233.25 Kb.
ТипДокументы
lit-yaz.ru > Математика > Документы

Курсова работа по ТММ. Методични указания за разработване. Страница от


КУРСОВА РАБОТА
по дисциплината ”Теория на механизмите и машините”

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи



1. Изисквания към изпълнението и оформянето на курсовата работа.

Курсовата работа се разработва след основно запознаване с теорията по тематиката на съответната задача. Всяка курсовата задача се разработва най-напред в чернови вид. След като ръководителят одобри извършеното, се прави оригинала на курсовата работа. Документацията ú се състои от записка, в която се описва съдържанието и последователността на работа, и графична част, съдържаща чертежите съгласно заданието. Всички документи се окомплектоват в папка и се представят при защита на курсовата работа.

^ 1.1. Изисквания към пояснителната записка.

В процеса на изпълнение на курсовата работа съставянето на записката по всеки от разделите трябва да предшествува оформянето на графичната част. Редът на изложението и изчисленията се определя от характера на разработваната курсовата работа. В записката най-напред се формулира точно и ясно задачата, която се решава, и след това се описва последователността на нейното изпълнение. При оформянето на записката трябва да са изпълнени следните изисквания:

  • листовете на записката да бъдат бели с формат 210х297 (А4);

  • разстоянието от границите на листа до границите на текста да бъдат: от ляво – 20-25 mm, от горе и от долу – 20 mm, от дясно – 10-15 mm;

  • записката може да се изработи ръкописно, с технически шрифт, или с използване на текстообработващ софтуер;

  • пише се чисто и акуратно само от едната страна на листа;

  • записката трябва да започва с титулна (заглавна) страница(показана на страница );

  • като втора страница се прилага заданието на курсовата задача с указана дата на задаването и подпис на ръководителя на курсовата работа;

  • страниците на записката се номерират с поредни номера, като на титулната страница и заданието не се поставят номера;

  • записката се дели на раздели, като заглавията им трябва да съответствува на последователността на разработване на курсовата задача; от своя страна разделите могат да имат пи-нататъшно деление, като броят на степените на деление зависи от обема, сложността и удобството за изясняване на съдържанието на работа по курсовата задача; разделите и техните съставни части (подразделите) се означават с поредни номера, означени с поредни номера, обозначени с арабски цифри, отделени с точки; подразделите трябва да имат двузначна номерация в границите на всеки раздел; подразделите също могат да имат няколко точки,

например:

номерация на разделите: 1., 2., 3. и т. н.

номерация на съставните части от първи ред (подразделите): 1.1, 1.2, 1.3 и т. н.

номерация на съставните части от втори ред: 1.1.1, 1.1.2, 1.1.3 и т. н.

  • текстът в записката трябва да бъде кратък, ясен и технически грамотен, но достатъчен за точно и конкретно отразяване на съдържанието на изчисленията, графичните построения и изводите;

  • текстът на записката се пише от трето лице или в безлична форма: например “определят”, “се определя”, “определянето”. Формата на първо лице единствено число не се допуска;

  • теоретичните сведения се излагат в записката само в този обем, който е необходим за изчисленията и поясняване на разглеждания въпрос;

  • записката трябва да съдържа препратки към съответния използуван литературен източник, списъкът на литературата се дава в края на записката, където се изброяват всички източници използувани при изпълнение на курсовата задача;

  • всеки абзац започва с отстъп от 3 до 5 знака; не се допуска използването на съкратено означение на измерителните единици, ако се употребяват без цифри ( може да се използува в заглавията и антетките на таблиците и при поясняване на буквените означения във формулите);

  • интервалите на величините в текста се записват с думите “от” и “до”;

  • търсените величини, изчислявани по известни формули, е необходимо да се изчисляват в съответствие с точността на задаване на параметрите по правилата за приближено изчисляване и с точност, допустима за графичните построения;

  • изчислителните формули се записват с буквени означения с пояснение непосредствено под тях, в което се пише наименованието на всяка величина влизаща във формулата и измерителната единица в система SI:

,

където - приведен масов инерционен момент, ; - маса ма звено 2, kg; - линейна скорост на масовия център на звено 2, m/s2; - ъглова скорост на звеното на привеждане, s-1.

След това във формулата се поставят необходимите числови стойности и се записва резултатът от изчислението с посочване на измерителната единица, например

;

  • ако в записката формулите са повече от една или се прави препратка, то те се номерират с арабски цифри в рамките на раздела; номерът на формулата се състои от номера на раздела и поредния номер на формулата в раздела, разделени с точка; номерът се поставя от дясната или лявата страна на равнището на формулата в кръгли скоби;

  • при използуване на буквени означения на измерителните единици във вид на отношение трябва да се употребява само една наклонена или хоризонтална линия, например:

правилно неправилно .

При използуването на наклонена черта обозначаването на измерителните единици в числителя и знаменателя следва да се изписват на един ред, а произведението в знаменателя се загражда в малки скоби, например: .

  • задаването на функции и резултатите от някакво решение с големи обеми числови стойности се препоръчва в записката да се представят във вид на таблица; всяка таблица трябва да има заглавие, отразяващо съдържанието ú, както и в съответните клетки от първия ред и стълб;

  • малък обем от цифрова информация е по-удобно да се оформи в ред (колоните се разделят с интервали):

положение на механизма 1 2 3 4 5 6 7 ...

5 8 10 16 13 10 8 …

  • не се допуска диагонално деление на заглавната графа в антетката на таблицата; таблицата се пренася на друг лист, когато нейните редове или стълбове не се събират на листа, като за всяка част от нея се повтаря съответно антетката или заглавния ред;

  • цифрите в графите на таблицата се разполагат така, че класовете на числата в целия стълб да бъдат точно един под друг; препоръчва се дробните числа да се посочват във вид на десетична дроб и да имат еднакъв брой знаци след десетичната запетая; в клетката на таблицата се поставя тире или се оставя празна, когато в нея липсват цифрови или други данни.

^ 1.2. Изисквания към графичната част.

Графичната част на курсовите задачи се изпълнява на кадастрон или непрозрачна хартия с молив при ръчно чертане или се разпечатва на принтер или плотер. Изискванията към оформянето на графики и диаграми са регламентирани в БДС 2.323 – 82:

  • координатните оси се изпълняват с плътни основни линии с дебелина s от 0,5 до 1,4 mm; ако в диаграмата има само една функционална зависимост, то тя се изобразява с линия с дебелина 2s; в случаите, когато е необходимо да се обезпечи точност при отчитането се допуска да се използуват линии с по-малка дебелина; в декартовата координатна система независимата променлива се нанася по хоризонталната ос, а положителните стойности растат на ляво и на горе от началната точка на отчитане;

  • стойностите на променливите величини се нанасят върху координатните оси в определен мащаб; мащабът на диаграмата се изразява чрез скалата на стойностите на нанасяната величина и може да бъде различен за всяко координатно направление; за скали на изобразяваните величини служат координатните оси, които могат да бъдат разграфени чрез скални деления (чертички) или чрез координатна мрежа; разстоянието между скалните деления или линиите на координатната мрежа трябва да се избира, като се има предвид предназначението на диаграмата и удобството за отчитане с интерполация; броят на числените стойности върху скалите не трябва да бъде по-малък от три, включително и началното, междинните деления се дават в зависимост от необходимостта и удобството за ползване на диаграмата; диаграмите за информационно изобразяване на функционални зависимости могат да се изпълняват без скали за стойностите на величините;

  • числата, съответстващи на деленията, трябва да се разполагат извън полето на диаграмата и да се пишат хоризонтално; те трябва да бъдат удобни за интерполация и, обикновено, кратни на базовата изчислителна система (например, 1, 2, 3,... или 10, 20, 30,...); многозначните числови стойности по координатните оси следва да се приведат във вид като кратни на 10n, където n е цяло число; коефициентът 10n трябва да се посочи пред измерителната единица (106 Pa);

  • за да се облекчи четенето в диаграмите предназначени за практически изчисления се препоръчва да се използва координатна мрежа; дебелината на линиите на координатната мрежа и другите спомагателни линии е от 0,3 до 0,5s;

  • точките на графиката, които се явяват резултати от изчисления се отбелязват с графичен маркер (кръгче, кръстче, триъгълник и други подобни), който трябва да бъде пояснен в легендата на диаграмата;

  • следва де се избягват диаграми с големи свободни участъци, незаети от криви, затова числовите деления по координатните оси следва да не започват от нула, а с тези стойности, в границите на които се разглежда функцията;

  • изобразяването на елементите на кинематичните схеми (звена, кинематични двоици, зъбни колела и др.) трябва да бъде в съответствие с изискванията на БДС;

  • форматите, рамките на чертежите, типовете линии, мащабите, шрифтовете и знаците в графичната част на курсовата работа се изпълняват съгласно нормите и правилата, изучавани в дисциплината “Техническо документиране”;

  • на всички схеми, диаграми и други подобни се поставят съответните мащабни модули на подходящи места;

  • мащабните модули се подбират подходящо, а отделните построения, от които се състои курсовата задача, се разполагат така, че листът да се запълни равномерно;

  • спомагателните линии, използувани в процеса на работа, не се изтриват; кривите линии се чертаят внимателно е еднаква дебелина по цялата ú дължина, а самата крива трябва да бъде гладка; плътността (чернотата) на линиите трябва да бъде еднаква навсякъде, само дебелината им е различна;

  • в долния десен ъгъл на всеки чертеж от графичната част на курсовата работа трябва да се разположи таблица на 5 mm от рамката на чертежа.

^

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ГАБРОВО

ФАКУЛТЕТ “МАШИНОСТРОЕНИЕ И УРЕДОСТРОЕНИЕ”

Катедра “Техническа механика”



ИЗЧИСЛИТЕЛНО – ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА


към курсова задача “(тема на курсовата задача)”

Разработил: (пълно име на студента) (подпис)

Специалност: ............ курс .......... група ........... фак. № ...................

Дата на приемане: ................... оценка: ........................

Ръководител на курсовата работа: (подпис)

/(име на ръководителя)/

200... г.


^ 2. Ред на отчетност и форма на контрол по изпълнение на курсовата работа.

За разработването на всяка курсова задача се отделят по три седмици, като началото на отчитане се фиксира и се обявява в календарния план по дисциплината за всяка специалност поотделно.

^ 2.1. Обем и срокове за изпълнение на курсовата работа.

За създаване на ритмичност в работата през семестъра, която се взема под внимание при формирането на оценката от курсовата работа, трябва да се спазва следния график:

Курсова задача “Геометричен синтез на еволвентно зъбно зацепване с цилиндрични зъбни колела”:

I седмица – точки 1 и 2;

II седмица – точки 3, 4 и 5;

III седмица – точки 6 и 7;

IV седмица – предаване и защита на курсовата задача

Курсова задача “Синтез на равнинен гърбичен механизъм”

I седмица – точки 1, 2 и 3;

II седмица – точки 4 и 5;

III седмица – точки 6, 7 и 8;

IV седмица – предаване и защита на курсовата задача

Всяка седмица, в определено време, студентът се явява задължително при ръководителя на курсовата работа, за да представи разработеното и да се консултира за по-нататъшната работа по курсовата задача.

На тези консултации ръководителят на курсовата работа проверява:

  • дали извършената работа е в обем предвиден по графика;

  • верността на изчисленията и графичните построения;

  • качеството на извършената работа в съответствие с методичните указания за разработване на курсовата работа;

  • самостоятелността на работа и степента на усвояване на теоретичния материал.

След цялостното разработване на курсовата задача и отстраняване на пропуските се оформят оригиналите на записката и графичната част и студентът се допуска до защита.

^ 2.2. Организация на защитата на курсовата работа.

Защитата на курсовата задача се провежда по обявен график от ръководителя на курсовата работа. Формата на защита се избира от ръководителя на курсовата работа и водещия преподавател по дисциплината (въпроси и отговори по курсовите задачи, отговори на изтеглени въпроси, тест и т. н.), като основната форма е събеседването.

В процеса на защита на курсовата задача студентът кратко излага съдържанието и последователността на извършената работа, като отбелязва особеностите на приетите решения при анализа и синтеза на механизмите. При обсъждането студентът трябва да покаже, че е овладял общите методи на синтез на механизмите, придобил е навици при изпълняване на конкретни изчисления с използуване на аналитични и графични методи и може да обосновава целесъобразността на приемане на конкретни решения при проектиране на механизмите.

При успешна защита, ръководителят на курсовата работа поставя оценка на разработката, която записва на титулната страница и се подписва.

На не защитилите курсовата си работа се дава възможност за повторна защита в определено от преподавателя време. Трета защита на курсовата работа се провежда по изключение и то от комисия с участието на водещия преподавател по дисциплината и представителя на профилиращата катедра, отговарящ за специалността.

В случай на възникване на конфликтна ситуация защитата на курсовата работа се провежда от комисия в разширен състав.

Студент, не защитил курсовата си работа, не получава заверка и носи последствията си съгласно Правилника за учебна дейност в университета.

^ 2.3. Критерии за формиране на оценката от курсовата работа и относителния ú дял в крайната оценка по дисциплината.




Вид дейност

Заетост в часове

Оценяване в точки:

за разработване

за ритмичност

1

Курсова задача 1 „Геометричен синтез на еволвентно зъбно зацепване с цилиндрични зъбни колела”

25

12

2

2

Курсова задача 2 „ Синтез на равнинен гърбичен механизъм”

20

12

2




Общо:

45

24

4


^ Курсова задача 1 „Геометричен синтез на еволвентно зъбно зацепване с цилиндрични зъбни колела.




Вид дейност

Заетост в часове

Оценяване в:

точки

1

Определяне на параметрите на зъбните колела и зъбното зацепване

4

3

2

Построяване схемата на инструменталното зацепване на малкото зъбно колело с инструмент от рейков тип.

5

1,5

3

Построяване на схемата на инструментално зацепване на малкото зъбно колело с коригиран зъбен профил

5

1,5

4

Построяване на схемата на зацепване на проектираната зъбна предавка и определяне на работните участъци на зъбните профили.

8

3

5

Оформяне на курсовата задача

3

записка – 1,5

чертеж – 1,5




общо

25

12


^ Курсова задача 2 „ Синтез на равнинен гърбичен механизъм”




Вид дейност

Заетост в часове

Оценяване в:

точки

1

Построяване на геометричните характеристики на гърбичния механизъм.

5

2

2

Определяне на рационалните стойности на основните размери на гърбичния механизъм съобразно условията предявявани към него.

5

3

3

Проектиране на работния профил на гърбицата.

5

3

4

Определяне на характеристиката на цилиндрична пружина при силово затваряне на контурната двоица.

3

2

5

Оформяне на курсовата задача

3

записка – 0,5

чертеж – 1,5




общо

20

12


Информация за регламента на оценяване на курсовата работа се обявява на първата лекция. Всяка задача от курсовата работа се оценява самостоятелно по шестобалната система с точност 0,25. При формиране на оценката от дадена курсова задача се спазват следните критерии:

Отличен (6) – при изпълнение на изчисленията и графичната част с малки грешки, не оказващи съществено влияние върху крайните резултати и при по-вече от 80% правилни отговори на въпросите, зададени при защита на курсовата задача, демонстрирайки много добро познаване на лекционния материал, основната и допълнителната литература по дисциплината;

Много добър (5) - при изпълнение на изчисленията и графичната част на високо ниво при съблюдаване на изискванията към тях и при по-вече от 70 % правилни отговори на въпросите, зададени при защита на курсовата задача, демонстрирайки много добро познаване на лекционния материал и основната литература по дисциплината;

Добър (4) - при изпълнение на изчисленията и графичната част на високо ниво при съблюдаване на изискванията към тях и при по-вече от 60 % правилни отговори на въпросите, зададени при защита на курсовата задача, демонстрирайки добро познаване на лекционния материал при насочващи въпроси на приемащия защитата;

Среден (3) – при изпълнение на изчисленията и графичната част с минимално допустимо качествено ниво (груба грешка само в една от схемите на графичната част) и при по-вече от 50% правилни отговори на въпросите, зададени при защита на курсовата задача, демонстрирайки познаване на лекционния материал при насочващи въпроси на приемащия защитата.

Курсова задача не удовлетворяваща минималните изисквания за оценка “среден” (груби грешки в по-вече от една схема или не разработване на някоя от точките на заданието) трябва да бъде преработена.

В крайната оценка по дисциплината всяка курсова задача участва с толкова точки, каквато е нейната оценка плюс точки за ритмичност на работа при разработване на курсовата задача:

  • 2 точки – при изпълнение на графика за разработване на курсовата задача и предаване в обявения срок;

  • 1 точка – при неизпълнение на графика за разработване на курсовата задача и предаване в обявения срок;

  • за всяка седмица закъснение след срока за предаване се отнемат по 0,5 точки.

Ритмичността на работа се доказва на консултациите съгласно календарния план.

^ 3. Методическо обезпечение на курсовата работа.

Курсовата работа се разработва съгласно представените тук указания и използуването на литературни източници, касаещи темите на курсовите задачи.
^

Препоръчителна литература


Основна:

1. Гълъбов В. и др. Теория на механизмите и машините – задачи и курсово проектиране, София, Софттрейд, 358 стр.

2. Неделчев И. Н. и др. Ръководство за упражнения и курсово проектиране по ТММ, София, Техника, 1985, 160 стр.

3. Стоянов П. и др. Задачи за упражнения и курсово проектиране по ТММ, Габрово, ВМЕИ, 1986, 209 стр.

4. Ценов П. И. и др. Ръководство за курсово проектиране по ТММ, София, Техника, 1988, 267 стр.

Допълнителна:

1. Стоянов П. и др. Задачи и курсово проектиране по теория и синтез на механизмите, Габрово, ВМЕИ, 1977, 271 стр.

2. Ценов П. И. и др. Ръководство за курсово проектиране по ТММ, София, Техника, 1975, 269 стр.

3. Ценов П. И. и др. Ръководство за курсово проектиране по ТММ, София, Техника, 1981, 225 стр.

4. Попов С.А., Курсовое проектирование по теории механизмов и механике машин, М., Высшая школа, 1986, 295 стр.

5. Кореняко А. С. И др. Курсовое проектирование по ТММ, Киев, Вища школа, 1970, 332 стр.
^ 4. Единици за механични величини в измерителна система SI.

Всички изчисления в техническите дисциплини задължително трябва да бъдат изпълнявани в измерителни единици на система SI. Наименованията и означенията на измерителните единици, както и тяхното използуване са установено в БДС ISO 9:1994, “Величини и единици”, като частите на стандарта, които се отнасят за величините в ТММ са:

Част 0 – основни принципи;

Част 1 – пространство и време;

Част 2 – периодични и свързани с тях явления;

Част 3 – механика.

Величините, които са изразени в единици на други измерителни системи, е необходимо да се преведат в система SI с умножение със съответния преизчислителен коефициент. При превеждането трябва да се запази точността на предишната стойност на величината. За това е необходимо полученият резултат да се закръгли до такъв брой значещи цифри, колкото са били в зададената величина.

Най-важните характеристики на една физическа величина Х са:

  • стойност, т.е. оценка за величината, изразена с произведението на отвлеченото число и измерителната единица приета за дадената физическа величина [X] или ;

  • размерност – dimX – под размерност се разбира символното (буквеното) означение на връзката на величината и основните единици на измерителната система.

За механиката са приети три основни системни величини: дължина l, маса m и време t. За тези величини условно са приети следните размерности: dim l=L; dim m=M; dim t=T. всяка физическа величина може да се изрази посредством тези три основни величини:



За основни единици на система SI в механиката са приети:

за дължина метър [m],

за маса килограм [kg],

за време секунда [s].

Допълнителни единици в система SI се явяват:

за равнинен ъгъл радиан [rad],

за пространствен ъгъл стерадиан [ster].

Производните единици на система SI се образуват от основните, допълнителните и по-рано образуваните производни единици SI.

Не трябва да се използуват остарели наименования на физичните величини:

Остаряло наименование Съвременно наименование

Брой обороти на вала за единица време Честота на въртене на вала

Брой удари (импулси) за единица време Честота на ударите (импулсите)

Ускорение на силата на тежестта Ускорение на свободно падане

Абсолютно налягане Налягане

За образуване на производните единици в система SI се използуват уравнения на връзка между величините, наречени определящи уравнения. Например, за налягане определящо уравнение е p=F/S, където p е налягането, предизвикано от силата F, равномерно разпределена по повърхност, площта на която е равна на S.

Ъгловата скорост и честотата на въртене имат еднаква размерност (T-1), но различни измерителни единици: ъгловата скорост []=1 rad/s, честотата на въртене [n]=1 s-1, ъгловата честота []=1 s-1. Следователно, по единицата на физическата величина понякога не може да се съди за самата величина.

При необходимост кратните (големите) и дробните (по-малките) измерителни единици се получават от дадените в SI чрез умножение или деление на единиците в SI с числото 10 на някаква степен, а към названието им се прибавят представки, например


Число, с което е умножена единицата

Представка към названието на единицата

Означение, което се поставя пред това на единицата

международна

българска

международно

с български букви

1012

109

106

103

102

10

10-1

10-2

10-3

10-6

10-9

10-12

10-15

10-18

tera

giga

mega

kilo

hecto

deca

deci

centi

milli

micro

nano

pico

femto

atto

тера

гига

мега

кило

хекто

дека

деци

санти

мили

микро

нано

пико

фрмто

атто

T

G

M

k

h

da

d

c

m



n

p

f

a

Т

Г

М

к

х

да

д

с

м

мк

н

п

ф

а


При изчисления се препоръчва всички величини да се изразяват в единици на системата SI, заменяйки представките със степени на числото 10, а десетично кратните и дробни единици да се поставят само в крайния резултат.
Таблица 2. Размерности и единици в система SI на механични величини

Физична величина

Единица в система SI

наименование

размерност

означение

наименование

означение

дължина

L

l

метър

m

маса

M

m

килограм

kg

време

T

t

секунда

s

равнинен ъгъл

1

, , , 

радиан

rad

лице

L2

S, A

квадратен метър

m2

преместване на точка

L

s

метър

m

линейна скорост

LT-1

V

метър в секунда

m/s

Линейно ускорение

LT-2

a

метър в секунда на квадрат

m/s2

ъглова скорост

T-1



радиан в секунда

rad/s

ъглово ускорение

T-2



радиан в секунда на квадрат

rad/s2

период

T

T

секунда

s

честота на периодичен процес

T-1

f, 

херц

Hz

честота на въртене

T-1

n

секунда на минус първа

s-1

ъглова честота

T-1



секунда на минус първа

s-1


^

Таблица 2. Продължение


Физична величина

Единица в система SI

наименование

размерност

означение

наименование

означение

честота на дискретни събития (удари, импулси)

T-1

n

секунда на минус първа

s-1

плътност (масова плътност)

L-3M



килограм на кубичен метър

kg/m3

линейна плътност

L-1M



килограм на метър

kg/m

масов инерционен момент

L2M

I

килограм - метър на квадрат

kg.m2

сила

LMT-2

F

нютон

N

тегло

LMT-2

G

нютон

N

момент на сила

L2MT-2

M

нютон - метър

Nm

въртящ момент, момент на двоица сили

L2MT-2

T, M

нютон - метър

Nm

налягане

L-1MT-2

p

паскал

Pa

работа

L2MT-2

A, W

джаул

J

енергия

L2MT-2

E, W

джаул

J

потенциална енергия

L2MT-2

Ep, W

джаул

J

кинетична енергия

L2MT-2

Ek, W

джаул

J

мощност

L2MT-3

P

ват

W




9019.doc 27.6.2013 г.

Добавить документ в свой блог или на сайт

Похожие:

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconМетодические указания к лабораторной работе по курсам «\"Защита информационных...
Защита информационных процессов в операционной системе windows nt. Субъект доступа

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconМетодические указания по решению задач, входящих в контрольные задания,...
Нумерация рисунков двойная, при этом номером рисунка является цифра, стоящая после точки. Например, рис. 4- это рис. 4 к задаче С1...

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconМетодические указания по анализу финансового 12 состояния организации 12
Методические указания предназначены для выполнения курсовых работ по дисциплине «Анализ хозяйственной деятельности» для студентов...

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconМетодические указания Нижний Новгород 2011 ббк 620. 9 Ж 87 Транспортная...
Методические указания предназначены для студентов заочного отделения, обучающихся по специальности 190701. 65 Организация перевозок...

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconДоклад
Описание и характеристика на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване...

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconМетодические указания по выполнению курсового проекта с использованием...
Изложены общие указания по курсовому проектированию, приведены задания на проекты, даны методические указания по отдельным этапам...

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconЗащита днищ судоходных шлюзов с использованием геосинтетических материалов
Защита состоится «31» октября 2011 года в 15. 00 на заседании диссертационного совета д 223. 006. 01 при Московской государственной...

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconПрограмма практики специальности 280103. 65 «защита в чрезвычайных...
Программа практики составлена на основании следующих нормативных документов: гос впо специальности 280103. 65 «Защита в чрезвычайных...

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconРабочая учебная программа дисциплины > Цели и задачи курса Курс лекций «Психическая травма»
Методические указания студенту по изучению дисциплины и организации самостоятельной работы 6

Методични указания за разработване, оформяне и защита на курсовите задачи iconШкольный реферат и основные требования к его написанию защита реферата
Защита реферата – одна из форм проведения устной итоговой аттестации учащихся. Она предполагает предварительный выбор выпускником...



Образовательный материал



При копировании материала укажите ссылку © 2013
контакты
lit-yaz.ru
главная страница